Гошовден (със закъснение)

Измина още един Гошовден. Какво направих аз по темата?

Първо, опитах се да подам ръка на няколко Гошовци, като поема цялата организация и грижи по празнуването, само и само да ме удостоят с внимание. Уви, това не стана. Типично.

Второ, опитах се да сбера тайфа за дружен запой при страхотни условия. И това не стана. От 14 човека първоначално запитани и заинтересовани, едва се събрахме 5, включая мен и жената. Типично.

Трето, на пук на всички и всичко се забих с приятели на нашето любимо село Баня (Разложко) и прекарахме готино, въпреки явните съпътстващи трудности, като драйфащ брат, прегряващо феродо и проблеми със стартера, яко дъжд и ураганен вятър.

За хапване бях приготвил една голяма тава с агнешко бутче, обезкостено и форматирано на порции със зелен лук, много подправки, ориз и гъби. Успоредно с това взех и кило и нещо свински пържоли от врат, две кила картофи и още кило гъби, а Даниелски (ей тоя тука – главния експерт в Поддръжката) донесе агнешко от неиндетифицирани части на трупа. Имаше със сигурност котлетчета, ребра и месо от бута.

За салатка имаше няколко кила краставици, домати и зелен лук, барабар с кило сирене и яйца. Акомпанираха 2 вида домашни ракии, блага и серт, както и ментичка с много лед и тоник за предястие.

На самият Гошовден отидохме до Якоруда, където присъствахме на традиционния събор. Яко хора, яко музиканти, яко агнешко, яко пиене, яко кеф. Бе ЯКОруда все пак!

После се джаснахме горе къде Банско да ядем шкембе и се дивяхме на дупките по пътищата, поожулихме превозното средство и видях иронията на месеца – кон до знак със подобаваща забрана.

Сетне пък отскочихме до резервата за мечки на Бриджит Бардо до Белица, където успях да снимам брат ми на фона на мечките без да го изядат и без да ме фане тока от елоградата. Видях и как тича мечка през гора, което обясни нагледно правотата на лафа “погне ли те мечка – лягай и се прави на умрял“. В смисъл, че ни можеш да я надбягаш, ни да се покатериш на спасително дърво. Пак там видях и трафопост, който приличаше на излязъл от филма Кин-Дза-Дза.

Не е за изтърване и двойното посещение в селската баня, което си е част от традицията. Един час във вана с минерална вода, излизаща на 60 градуса от тръбите и си нов човек. Надявам се следващия път да са пуснали и басейна!

И накрая – ей ви две-три снимчици, илюстриращи час от преживяванията.