Category: Насъщен и лукс

Преди няколко дни смятах да сготвя пиле с картофи на фурна. Това хубаво, ама забравих да купя картофите. В резултат се получиха следните елементарни печени пилешки бутчета.

За мен ежедневната манджа трябва да е лесна. Това не значи да се готви бързо или да е с общо 2 съставки, а да не отнема време приготвянето. За таз гозба употребих 8 долни бутчета (това, дето по Шопия му викат парти-бутче, а аз му викам пилешки джолан), към 400 грама гъби, 2 пълни лъжици горчица, соев сос на вкус, кубче бульон и чашка червено вино.

Приготвянето става по следния начин. Кълцате гъбите на едри парчета и ги джаскате ги в тавата (по-добре да е малка и дълбока, отколкото разлата и голяма). Отделно стривате бульончето, добавяте горчицата и соевия сос и с получената каша мажете всяко бутче, ма тъй хубу да са омажат и те и вие. Храс и бутчетата в тавата. Омешвате с гъбите, както сте с нацапотени с подправки ръце. Наливате виното. Завивате с фолио и печете на 180-200 градуса (горе и доле) за 90 минути. Отвивате, запичате за 10 минути. Ядете с настървение.

Като бонус, ако не сте забравили картофите, можете да стъкнете и картофено пюре. Или просто да си направите пиле с картофи на фурна.

Както ви предупредих преди време, почна рибен сезон! В резултат прежната седмица побързах да се снабдя с няколко паламуда. По-малки за пържене и по-големи за фурна. Ето какво излезе, с две-три думи.

Малкият паламуд дойде от локалната Фамилия (която верига магазини май няма сайт, супер странно!). Там беше на приемливата цена от 8 кинта килото, като конкретната риба беше почти точно кило. Като част от услугата момчетата на щанда изчистват и подготвят рибата по желание на клиента, така че спестиха адски много цапаница (рибата беше прясна, демек незамразена и незамразявана; който е чистил риба знае за какво става дума).

Та това едро циганче беше изчистено, измито, нарязано на 1 см шайби, богато осолено (иска много сол паламуда), отупано в брашанце и изпържено с две обръщания. Идеално стана. За гарнитура подготвих варени картофи с маринован червен лук (от същия, дето преди 2 седмици Петьо в къщи кат го видя и щеше да се фърли от терасата; успокои го само фактът, че бях отделил за него салата без лук, а помогна и плакатът на Тони Стораро, разбира се!).

Тия дни пък ми доходи от морето още два броя що-годе пресен, но вече доста по-голям (кило и полвина поне), паламуд. И тъй като бях минал пържения по реда си, пък и този малко по-мазничък идеше, та реших на фурна с доматки. Преди доста време съм писал за нещо подобно, но там правя манджата с дребна риба, а и сега вече леко съм изменил приготвянето.

Първо рибата задължително се разполовява и осолява обилно. Докато хваща сол, режат се на едро (полумесци, шайби – по избор, но да не са тънки, защото ще се стопи) по 2 нормални или 1 голяма глава лук за всяка половинка риба (демек порция). Предвиждат се и 50-тина грама маслини за порция. Доматите са на вкус, аз използвах към 400 мл прецеден сок и към 200 мл изпарени домати. Подправям с едно индийско орехче, счукано на едро за цялата смес, както и 2-3 зърна пипер и 2-3 кутийки кардамон на порция.

Лукът и маслините запържвам за 10-тина минути на силен огън. Добавям доматите и подправките и изпарявам до гъста смес (около 20 мин на по-бавен огън). През това време в загрята фурна поставям тава, леко намаслена, в която са рибоците. Докато се приготвя доматената смес ги обръщам, за да се препекат добре от всякъде.

Добавям сместа към рибата. Ако добре сте уцелили пропорцията и не ви е прекалено разлата тавата, би трябвало „плънката“ да покрие рибата. Запичам на силна фурна за 10 минути и туйто. Допълнителна гарнитура не е нужна, според мен. Така ще имате възможност да се съсредоточите върху рибата 🙂 !

Предполагам всички са консумирали (или поне виждали) въпросната салатка – няколко прясно изпечени пиперки, обелени, подправени богато с олио, оцет, сол и чесън, поръсени с магданоз и кръгчета лук. Сега ще поговоря точно за този dressing, както му викат по белия свят.

При едно от посещенията си в кръчмата на Капитана в стария Несебър за първи път се сблъсках със следния феномен: маринован лук. Чушките бяха поднесени със обилен салатен лук (от онзи червения, който не люти толкова и има по-голяма захарност), който предварително беше маринован с оцет, олио, сол и вероятно чесън. Резултатът беше киселичък и хрупкав лук, с вкус, който допълваше чушките.

В последствие, на рибно кръчме в Приморско направих експеримент – в чинията с печените чушки (която беше по-дълбочка за щастие) налях повечко марината и накиснах лука в нея. Специфичният вкус започна да се оформя след десетина минути. Което показва, че половин час е предостатъчен за приготвяне на лука.

Сега съм решил вече в домашни условия да си изпека чушки и да приготвя “дресинг” от скилидка счукан чесън, половин супена лъжица олио и оцет, щипка сол и четвърт глава лук като доза за една чушка. Забележката е, че се търсят хубави, големи екземпляри, че да остане нещо след печенето все пак!

Ще рапортувам със снимков материал в най-скоро време!

Получих преди време писъмце, в което читател (ха! имам читатели!) моли да дам рецепта за нещо, което не включва месо и може да се приготви по-лесно. Тъй като привидно прости неща като език с мащерка и сметана явно затруднява хората. И понеже съм отворен към идеи и предложения – изпълнявам желанието на читателя, пожелал да остане анонимен. Нещо без месо и да се приготвя лесно – бисквитена торта.

Този десерт беше любимата ми закуска като малък. Приготвя се изключително лесно и позволява на креативните кулинари да развият редица вариации по темата.

Трябва ви правоъгълна тава или капак от йена или пък пластмасова кутия. Трябват ви 3 пакета обикновени бисквити (примерно на Нестле) и 4 кисели млека. Също и по една супена лъжица захар на всяко мляко.

Разбивате добре млеката, отваряте ги и във всяка кофичка поставяте по захарта. Разбърквате добре. В тавата (или каквото сте ползвали) заливате с тънък слой мляко дъното и разстилате с лъжица. Нареждате плътно от край до край цели бисквити (ако се наложи и не пасват – чупете последните). Залейте с мляко и разстелете с лъжица. Наредете още един ред бисквити и… т.н. и т.н. докато се свърши мат’ряла, като се подразбира, че най-горния слой ще е мляко. Ако сте работили точно не би трябвало да остават бисквити или мляко, а ако остане повече мляко – сложете и него, то ще попие.

Оставяте в хладилника да поеме млякото и след 2-3 часа е готово за консумация. Приготвянето отнема 15 минути, а като цена идва към 5 кинта. И няма месо.

А място за импровизация – бол. Ако сложите в две от млеката по една лъжица какао можете да овкусите тортата и да я направите на шарени пластове. Лимонови кори – пак става. Настърган шоколад в млякото и за декорация – прекрасно. Натрошени бисквити за среден пласт като симулация на торта с чупени гараш-платки, домашни и купешки сладка между редовете, повече мляко за по-сочна торта… Дерзайте!

Само едно предупреждение – на определени хора подобно десертче им действа силно слабително…

Знаете ли тая думичка – балучка? Преди 6-7 години като доФтасах в Шоплука бях много изумен да разбера, че и в тоя край така се вика на едрия арпаджик.

Тези малки лукчета (не по-големи от 2-3 см. в диаметър) са особено подходящи за задушаване в глинен съд в компанията на крехки мръвки. Мисля беше преди 3 години за рождения ден на жената сготвих заек в гърне с балучка и гостите бяха шашнати от деликатеса.

А то какъв ти деликатес… И тъй като наскоро напипах на пазара новата реколта (ако може тъй да се рече), а в момента не ми се намираше заешко (щото си купувам заешки бутчета или цял заек от Метро; убуу, ама нямаше последнио път), реших да изимпровизирам цялата работа с пилешко. Тъй и тъй беше фанало студ миналата седмица…

За гозбицата ще ви трябват: пиленце към кило и полвина, може и само бутчета примерно; балучка, обикновено в торбички по кило идват; 3-5-7 глави чесън на вкус; една водна чаша червено вино; тучно червен пипер; дафинов лист и пиперче на вкус пак.

Вижте сега каква проста работа е… Пилето, осолено, напиперено с червеното пиперче и разпарчатосано (а може и цяло!) джаскате в глиненото гърне. Балучката я миете и махате само най-горната ципа – някой ще каже, че небелен лук го карам да туря в манджата – е баш тъй йе! Чесъна го роните на скилиди, миете както е с люспите и хряс в гърнето. Люсвате винцето, останалия пипер и подправките. Разбърквате хубаво, захлюпвате добре (аз ползвам комбинация от фолио и глинен капак) и печете в продължение на 2-3 часа. Поне.

Проста работа, ама вкусна!

Някои хора не уважават рибата като храна. Други я харесват само пържена. Аз пък мисля, че само морската риба става за консумация (все пак от морето идем), но я харесвам приготвена по какъв да е начин.

Пържена, печена на скара, панирана, на фурна, на чорба, маринована, веяна, сушена… Не подбирам. И ето, че онзи ден сготвих риба на фурна. Някои му викат на това риба-плакия (то така пише и в рецептурника за обществено хранене), ама не е баш същото. Основното е, че се готви на фурна в йенски съд или в дълбока керемида. При това похлюпено или завито с фолио.

Рибата (която може да е всяко средно едро мезе – скумрия, карагьоз, чернокоп по-едър или съответно лефер много дребен и прочее) се изчиства, разполовява по дължина и и се насолява добре. Главата се оставя – не само заради естетически съображения, придава и вкус.

За всяка половинка риба нарязвате по една голяма глава лук на полумесеци или на шайби, приготвяте и по около 50 грама черни маслини без костилка, а като подправка – едно кардамомче, щипка черен пипер и по желание – розмарин или мащерка. Освен това трябват и домати. Аз използвам домашните, които представляват изпарен доматен сок с цели парчета домати в него, но предполагам всяка консерва подобна става. Въпросът е да не е много рядко, защото и лукът пуска вода и става варена рибата, а не печена.

Та значи, омесвате лук, маслини, домати и подправки в керемидата (или в една купа), поставяте рибата и я покривате частично с тоя бъркоч. Завивате с фолио (а ако ползвате йена – захлупете с капак) и печете на силна фурна. Аз пекох на 4 долу, 3 горе.

Няколко случайни мисли – ако завивате керемидата с фолио – направете дупки с нож, да може да се изпарява водата. Преди да извадите (когато решите, че е готова гозбата) махнете фолиото или капака и запечете за 3-5 минути. Освен това, лукът не трябва да става на каша, даже е добре да хрупка леко. Друго – ако рибата ви не е много мазна, спокойно намажете с олио съда, в който печете.

Някои хора (предимно старите по морските села) имат склонността да казват, че всяко ястие с маслини е „по гръцки“. За тази рецепта не съм сигурен по какво е, защото съм си я изимпровизирал :). При всички положения риба ли е – добре става. Ето ви и фотос на готовата гозба.

Тези от вас, които са чели редовно стария блог, вероятно знаят за моята безгранична привързаност към киселото зеле в най-различните му форми. Също така знаят, че кисело зеле с ориз и месо е любимата ми гозба за зимен сезон.

Като цяло предпочитам кисело зеле с ориз и свински ребра, ама с повечко месце по тях. Също така страхотно става с патешко месо – крила или бутчета. В краен случай и по-мазно пиле ще свърши работа.

Всъщност, вчера стигнах до life-altering прозрението, че съм готов да ям дори ПОСТНО кисело зеле с ориз (чувам вече ужасените ви възклицания). Ето колко силна е любовта ми към комбинацията кисело зеле с ориз! Готов съм да се жертвам за каузата с постна манджа!

Вчера правих патешки бутчета с кисело зеле и ориз. Не може да се отрече, че си сипах две порции от зелето с ориза. Не може да се отрече и фактът, че след като изядох всичко си облизах чинията – акт, който по принцип презирам и асоциирам само с разни по-низши създания.

Как приготвих гозбата – преразказвам накратко, че пак огладнях само от мисълта… Първо патешките бутчета както бяха замразени ги сварявам под налягане за 30 минути в подсолена вода и в компанията на дафиново листче + черно пиперче на зрънца. През това време киселото зеле се нарязва на предпочитани форми (някои харесват „Малката кибритопродавачка бере гъби по нощница“, но аз се придържам към класическото „На ленти“). Почиства се и се измива ориз. Зелето в моя случай беше една малка зелка, разформирована и натъпкана в компотен буркан, а оризът – чаена чаша.

В тава се омесват зелето, ориза и 2 пълни супени лъжици червен пипер, от които може едната да е пикантен (на вкус). Поставят се сварените бутчета, залива се с получения бульон и се пече. Това е.

Сервира се задължително с маса люти чушки, по възможност мариновани или поне запечени. проточва лиги Ето, знаех си, прияде ми се…

Тези, които ме познават, знаят, че не съм фен на супите. Депресирам се, когато се налага да се храня с лъжица. И въобще такива воднисти субстанции, жалки извинения за съдържателна манджа, хич не ми ги предлагайте. Дори таратора си го поръчвам в чаша, за да мога да го пия.

Предната седмица, обаче, направих нещо, което минава за супа. На доста приглушено осветление и при полу-заспал наблюдател, страдащ от астигматизъм. Имам предвид, че можеше да се яде и с вилица. Но аз се прежалих и ядох с лъжица. Poor me.

Как направих самата супа… Първо нарязвам на ситни кубчета към 500 грама пилешки гърди. Мариновам ги със сол, сок от един лимон и счучкан бял пипер. През това време нарязвам гъби на кубчета, обелвам и нарязвам половин кило картофи. Приготвям си и още един лимон и сметана.

В тенджера поставям по една лъжица олио и краве масло и загрявам. Поставям пилето, запържвам докато се стегне и добавям половин литър топла вода, след което захлюпвам и варя за 10 минути. По желание може да се добави и кубче пилешки бульон (ама внимавайте със солта).

Изваждам пилешките хапки с решетъчна лъжица и в получения пилешки бульон сварявам картофите за 10-15 минути. Като се разварят, пускам пасатора и ги правя на пюре. Доливам вода, ако ми се стори, че е неприлично гъсто. Тук е момента да отбележа, че ако вместо половин кило картофи употребите само 2-3 нормални картофи, супата ви ще прилича много повече на супа, отколкото на гъста яхния. Но за съжалене няма да може да се яде с вилица!

При пасираните картофи добавям гъбите, пилето и още малко пипер. На слаб огън се оставя да къкри за около 15 минути, докато омекнат гъбите и пуснат аромат. Бърка се често, защото ако е по-гъсто – загаря. Може и да се долива вода, но ако се наложи да знаете, че не сте уцелили нещо пропорциите 🙂 !

Готовата супа се сервира в дълбока чиния, поставя се половин лъжица сметана от горе и резен лимон. За справка – виж снимката на супата, направена малко преди да я изям.

Снощи приготвих пълнени чушки, които вече съм описвал на стария блог, но нали целта е да се прехвърля информацията… Ето, започвам да прехвърлям с тази рецепта, пък който я е чел вече – да не чете!

Конкретните чушки, които изразходих, са обикновени зелени пиперки, по възможност по-едрички така а и по-местести. Като са големи и месести имат много място за пълнене, тъй че ядеш повече плънка, а по-малко чушка, но пък съдържателна. А и едрите се пълнят по-лесно.

Плънка всеки е правил… Аз лично съм ползвал обикновена свинско-телешка кайма, пилешко от бут, пилешко от гърди, пуешко… Обикновено към половин кило стига.

За плънката ще ви трябва ориз (около чаша, но зависи много от обема и броя на чушките), месото (да речем, че е кайма, макар че няма голяма разлика в приготвянето) подправки. Предполагам знаете как се прави… Запържвате месото, запържвате после ориза, хакате солчица малко и подправките, може червено пиперче тоже (алтернатива – ако ползвате пиле, натъркайте го со едно стрито кубче пилешки или зеленчуков бульон) и тъй на огъня да стои докато оризът стане ПОЛУ-сварен. Трябва да набъбне, ама и да хрупа още.

После само вземате изчистените от дръжките и семето чушки и пълните, но не до горе, тъй на 80% да го речем по научно му. Тъй напълнените пиперки подреждате у тавичка, в която турете водичка да не загори ептен и да има кво да вземе плънката. Ако ви остане от тая ми ти плънка – джаскате в тавата около чушките и да се спасява. После се пече до сваряване на ориза и опичане на чушките, яваш-яваш.

Най-накрая консумаро, гарнирано с опукана люта чушка и купичка кисело мляко със счукан чесън за поливане върху порцията. Айде гъчете!