Пишещи инструменти

Така, според мен, се превежда writing implements на български. Преди няколко дни получих пратка от Англия, включваща няколко различни пишещи инструменти с обща стойност 55 паунда.

120 лева за “химикалки” (както ги определи брат ми) изглежда стряскащо. И какви са тия химикалки, които трябва да купуваш чак от UK? Всъщност, няма нищо невиждано – просто се оказа, че в татковината (като почнеш от Office1, Orange Center, Шипка 6 и всичко останало) всичко по-екзотично от текст маркер или автоматичен молив е неоткриваемо. Или пък се доставя само по поръчка, с две седмици изчакване и на цена, по-висока от тази в Англия.

В четвъртък направих и платих поръчката, в рамките на деня получих мейл, че е пратена и в понеделник следобед вече тичах към пощата. По-бързо идва пратка от южна Англия, отколкото от Бургас… Ето какво получих:

Първите две са ми нужни за упражнения по калиграфия. Нещата на edding са евтини и са подобни на маркер – с тях ще правя първите стъпки, освен това са удобни за разнасяне без притеснение от разливане на мастило. А писалките на Pilot са близки до класическа перодръжка, но с модерен механизъм, така че не е нужно топене в мастилница. Пълнителите са лесно сменяеми и има 12 различни цвята! Калиграфията е нещо, което ме привлича от известно време, и заради увлечението ми по типография като цяло, а и заради възможността за красиво надписване на ръка на нашите картички, покани, пликове… От дълги години следя продуктите на Sudtipos – водеща фирма в превръщането на ръкописни шрифтове от известни калиграфи в цифрови шрифтове (за компютър). Шедьоври като Feel Script или Burgues Script са основен стимул за покупката на тези писалки. Сега остава само да поръчам подходящо четиво от Амазон!

Вторите две са взети с подобна идея и схема. PITT писалката е като маркер, но пишещият връх е във формата на твърда, заострена четка, която поддава при писане. Това се използва за създаване на т. нар. brush lettering и всякакви неща, които се облагодетелстват от линия с различна дебелина според силата на натиска. Като четка с туш, но без цапаницата и мастилница и попивателна… Между другото, много художници на комикси използват подобни писалки. Един прекрасен пример е Chris Sanders (режисьор и аниматор на Lilo & Stitch – любим филм!) и неговия (в момента прекъснат) уеб комикс Kiskaloo.

Химикалките на Stabilo са световно известни и признати. Тези специално са от последното им поколение – с нова система за топчето и ново мастило. Пишат много, много “мазно” и леко, също като gel pen, но мастилото съхне бързо и не зацапва. Много добре се държат и при надписване на нашата ръчна хартия, която е пореста и мека. Потъването в листа не им пречи, дори напротив. Най-хубавата част са 10-те пъстри цвята – за всякакви поводи!

Накрая нещо привидно тривиално – needlepoint pen. Писецът е много тънък, но е метален, а не от влакна, както е при тънкописците. Ако натисна върхът към хартията, мастилото не се просмуква в едно увеличаващо се петънце, както е случая с тънкописците, а се държи като обикновена химикалка. Мастилото е от модерните visco gel, така че съхне бързо. Взех го, за да замести вече изчерпващия се Uni Pin 0.1, който е прекалено остър и задира по неравната ръчна хартия, и стария ми Faber-Castell Ecco Pigment 0.5, който пък е прекалено дебел за ежедневна употреба.

Айде, стига ви толкова бръщолевене за пишещи инструменти (вече чувам брат ми – “не съм си представял, че някой може да говори толкова за едни химикалки, камо ли да напише”)!

JazzFM Lounge

Преди месец-два Пецата ме зариби по радио JazzFM Lounge. За разлика от ефирното JazzFM, това се излъчва само по интернет като stream в OGG формат. Пробвайте го, отговаря си на името и много подходящо за работа, че и в домашни условия, за фон. Ако не зацепи, може да ви трябва OGG кодек.

По това радио чух един (предполагам нов?) сингъл на Мирослава Кацарова – казва се „Малките неща“ и ми хареса по един такъв лятно-лежерен начин… Не го намерих никъде за купуване, нито за сваляне, тъй че освен да го дебнете по радиото – друго не мога да ви предложа. О, да, ето текст, да не сте валат:

малки, реални и сладки неща
леки като вятър, като вода
бързаме, търсим, а после сме пак
лека като вятър като вода

когато любим, когато ме обичаш
когато луната се мести за нас
когато ме усмихваш
когато се смеем
когато приготвиш риба
когато лежим във морето
когато дъждът те вали

малки, реални и сладки неща
леки като вятър, като вода
бързаме, търсим, а после сме пак
лека като вятър като вода

когато се търсим
когато ме откриваш
когато е бяла нощта като стих
когато ме прегръщаш
когато сме тихи
когато ми носиш кафе
когато летим тайно от всички
когато ме знаеш каква съм

малки, реални и сладки неща
леки като вятър, като вода
бързаме, търсим, а после сме пак
лека като вятър като вода

Мартеници

Всички знаят, че мартениците се подаряват по всяко време на годината, когато отиваш на гости на добри приятели, под формата на комплект бяло и червено вино. Пиша това по повод на много по-рядко срещаните мартенски мартеници…

От години насам се сдобивам с бяла и червена прежда по някое време преди края на най-недъгавия месец от гледна точка на дни, след което започва едно виене, сукане, плюнчене, низане, връзване… Тази година не изневерих на традицията и с много помощ на 27.02.2009 се появиха на бял свят около 40 мартеници с мъниста:

За първа година, обаче, сред мартенските амулети присъстваха и мартенички на клечка. Това е импровизиран сувенир, подарък за къщата, не нещо, което носите в себе си. Направени са от шушулките на едно дърво, наречено каталпа – тия шушулки като малки им викахме “саби” или “мечове” и се дуелирахме с тях (за ужасТ на родителите, виждайки явната заплаха от извадено око). Шушулките са омотани с бял и червен хартиен шнур, а на него закачихме бяло и червено кръгче от ръчна хартия, в която има вградени съответно червени и бели конци:

Приличат малко на Валентинките на клечка и е нормално – те се харесаха много, та решихме да повторим, но с нещо различно.

Хайде сега, пийте си мартеничката и бъдете здрави и усмихнати!

Свети Трифон Валентин с няколко думи

Два дни в добра компания, на уютно място извън града, пред камина, с греяно винце, пържолки и млечна салатка, много усмивки и една стръмна разходка, която си заслужаваше, са сред най-добрите валентинско-зарезански опции и се радвам, че ми се случиха тази година.

Оставям ви малко снимки от разходката, доста показателни за природата около Бойково!

пп: Да не забравяме и валентинките, подарък за всички присъстващи, направени от почти лозови клечки, канап и сърца от нашата домашна ръчна хартия:

ппп: On an unrelated note – купих си обувки Boreal Atlas, да са ми честити.

Новата година

След ежегодната календарно-рекламна кампания, която започва в началото на октомври, разразява се през декември и приключва един ден преди Бъдни вечер, се отдадох на дълга почивка. 7 дни в Бургас, кулинарни приключения ми се случиха, питейни върхове бяха покорени, тревни площи бяха оползвотворени… От там се юрнахме за вече традиционния запой за няколко дни, който започва от моя рожден ден (30.12), преминава през новата година, някой все ще нарочим за Васил и така докато стигнат силите (или парите).

Лето двеилядоидевето посрещнахме на едно уникално място: Къщата с червените врати.

Това е, без да си кривя душата, най-добрата къща за гости, в която съм ходил някога (а съм обиколил не малко). Също така е най-доброто място като уют и удобство на фона на всички хотели и други места за престой срещу пари, в които съм бил.

Суперлативи няма да сипя повече, дори и тези не са ми в стила, но съм наистина впечатлен. Направени са планове за поне още две ходения тая година на същото място, мога само да се надявам да се сбъднат, защото както се разбра – напливът е голям (логично).

След 4 нощувки и 4 дни на неизтрезняване, 2-часови придремвания на всеки 24 часа и не малко количество ядене и пиене, сред които чеверменце…

…и сред една страхотна зимна родопска природа…

…съм готов за подвизи през 2009-та година, която ми е последната от двайстака, така че е особено специална, освен, че съм на 29 през 2009та.

Ако имате време и желание, приготвили сме една група във Фликър – New Year 2008/9 – с близо 700 снимки, събрани от Бабата, Коко, Ицето, Янислав и мен.

пп: Имало и още снимки, ама по Фейсбук, където не припарвам, така че…

Неочаквано вкусна и лесна пъстърва

Аз съм морско чадо. Като такова имам вродени резерви към всякаква сладководна риба. Един от малкото компромиси е пъстървата и дори нея ям с уговорки.

Така се случи, че мой приятел донесе 4 чистени пъстърви и се наложи да бъдат приготвени бързо, смело и сръчно. По възможност да са ядливи след това.

Тъй като предишният ми опит с тая риба се свежда до осоляване, омазняване и мятане на скара (или плоча), наложи се да импровизирам с нещо на фурна. Какво се случи?

Всяка риба осолих много добре, по кожата и в коремната кухина. След това наръсих всичките със сока от половин лимон. После стрих по една щипка мащерка (брана от мен по Гергьовден) за всяка риба и подправих обилно, наблягайки на вътрешната страна (в корема). Пак в корема поместих 3-4 парченца масло с размера на монета от 1 лев. Другата половина от лимона беше нарязана на тънки полумесци, които също втъкнах в корема на всяка риба.

Използвах 2 големи глинени и гледжосани “керемиди” вместо тавичка. Намазних ги с олио. Във всяка сложих по две пъстърви. По кожата на рибата сложих още 2-3 парченца масло. Ливнах 2 непълни супени лъжици бяло вино във всяка керемида. Сложих в Раховеца, предварително загрян на фулмакс. След 20 минути извадих.

Гарнитурата беше задушени картофи с масло, а украсата на всяка порция – задушени мини печурки с бял пипер и мааалко сметанка.

Няма снимки, което показва настървението на гостите и домакините…

Isaac Hayes, R.I.P.

Почина една фънк и соул легендите – Айзък Хейъс. Човекът зад Stax, известен на по-младите с гласа на Готвача (Chef) от South Park и неговия хит Chocolate Salty Balls, а по-старите ще го запомнят със саундтрака на Shaft.

пп: В тая връзка, припомням ви за Lafayette Afro Rock Band

Как се прави книга (ок. 1950)

Непременно отделете 10 минути от времето си, за да изгледате това образователно клипче. Показва кратко и ясно процесът на производство на книга с твърди корици от времето на линотиперите, доста преди компютърния дизайн и лейаут на печатните издания.

Шрифт, ама метален…

…известен и като шрифтов набор, представлява комплект обемни метални букви, които едно време са били единствения начин за печат на текст. В днешни дни подобни неща се практикуват обикновено бутиково, от разни печатници с letterpress машина. Резултатите са безспорно прекрасни. It merely takes looking at it, както казват.

Теоретично, буквите от този метален шрифт могат да се използват и за преге или топъл печат. Да, по-лесно е и с повече свобода да подготвиш файла, да поръчаш цинково клише и да караш прегето с него. Обаче има някакво обаяние в професията на словослагателя (човекът, който композира метални думички от буквички), може би заради физическият допир със шрифта.

Няма да ви тегля лекция за типография или печатарски процеси. Просто днес видях един шрифт, който е пуснат на пазара като файл и като метал едновременно. При това на някаква много ниска цена. Представям ви Stern.

Понеже имам от скоро машина за топъл печат и преге и щанца и прочее свързани процеси, много се изкуших от тази оферта!

Любен Дилов, R.I.P.

Почина най-добрият (по мое мнение) роден фантаст – Любен Дилов. Мой любим автор още от времето на Ники и Нуми… От „Незавършения роман на една студентка“ ми остана изразът „Колега Циана, вие сте сладур!“, който употребявам и до ден днешен… Мда, не останаха фантасти. 🙁

Как се почиства плаж? И какво следва?

Точно както се бяхме разбрали, на 03.05, събота, по обяд цъфнахме на плажа след Смокиня и започнахме оборката от бара “Смокини Бийч” (Бара-Бара) на юг (към Веселие). Бяхме подготвени с много чували и работни ръкавици. До края на деня стигнахме до Сметището – там, където рекичката на Веселие зимата минава през плажа и се влива в морето и където в момента има една завидна камара боклук. Равносметката:

  • 20тина чувала от 100 литра, ама от дебелите (100 микрона), в които влязоха предимно тежки и късащи отпадъци – стъкла, метал, обемни пластмаси
  • 15тина чувала от 120 литра – намачкани бутилки, капачки, фасове, найлони

Това направихме общо 7 човека за 3 часа, като за час ни помогнаха и една двойка случайни хора, въодушевени от инициативата ни. И това само по плажа, без дюните към пътя, които са зле. По моя преценка има боклук за още минимум 50 чувала, при това без да броим основната камара на Сметището, за която вероятно ще трябва багер.

Тъй като не можахме да получим навреме съдействие от общината, нямаше как да извозим чувалите директно в сметището до Равадиново. Затова идеята беше да продължим в неделя, 04.05, след което с няколко автомобилни курса да разнесем чувалите по контейнери в Созопол. За целта, в края на деня натрупахме чувалите на една камара до пътя.

Да, обаче…! В неделя осъмнахме в проливен дъжд. Палатката на Пецата беше наводнена поради потребителска грешка, а бурята нямаше изгледи да спре. Тъжно. Събрахме набързо и бихме отбой.

Това, разбира се, далеч не е краят.

След прибирането в София, чрез познати на познати установих връзка с един от общинските съветници в Созопол, който уреди събраните чували да се извозят (чрез концесионера на плажа). Същия човек се ангажира да организира извозването на всяко количество събрани отпадъци в бъдеще.

На фона на тази обнадеждаваща новина смятам да направим още една оборка на плажа през юни. Ако някой има желание да се присъедини отново (или за първи път) – да следи блога по RSS, ще предупредя поне седмица по-рано.

Kарай шо-фи-ьо-рееей, затягай си колана…

Взех си изпитите за шофьор – теория с 1 грешка на листовките и практика с 3 второстепенни грешки. До края на месеца би трябвало да имам книжка.

Мислете му.

Оборка на Веселие

В началото на февруари пуснах идеята за почистване на плажа на Веселие. Надявах се да се съберем една група хора, да направим оборка на плажа, да натоварим всичко в един камион и да се извози целия боклук в посока сметището до Равадиново.

Long story short, това не може да стане без съдействие на общината и съответно фирмите за чистота (доставка на контейнери за смет, извозване и достъп до депото за битови отпадъци и тн). Такава помощ, обаче, няма. Звънях, питах, пробвах – не стана. Затова и не вдигнах повече шумотевица около тази инициатива и затова нямаше инфо по блога (и заради напливът от работа през последните месеци). Аз обаче вече съм се настроил за извършване на добри дела. Така че:

На 03.05 и 04.05 ще сме на плажа на Веселие, за да го почистим от боклуците.

Ето малко рандъм детайли:

  • За сега сме 5-6 човека с 2 коли, който има желание – да заповяда, карта на мястото има в предното блогиране по темата
  • Аз ще купя чували за събиране на боклука, ако донесете и вие – едва ли ще останат
  • Препоръчително е да си носите някакви работни ръкавици
  • Смятаме да събираме боклука през целия ден в събота и неделя
  • Преди да тръгнем в неделя вечер ще направим няколко курса с колите, за да превозим събраните чували до най-близките контейнери за смет в Созопол и/или къмпинзите
  • Транспорт, храна и спане – всеки се спасява поединично

Имаме желание да разпънем за 1-2 вечери палатките на плажа и ще го направим, ако времето позволява. Това ще са петък-събота или събота-неделя вечер. Да се надяваме, че времето ще е хубаво, за да можем да комбинираме полезното с приятното.

Ако искате да се свържете с мен по разни въпроси, пращайте мейли с въпроси и телефони. Ще ги прочета на 29.04 и ще отговарям, ако е нужно и по GSM.

Весели празници на всички!

Arthur C. Clarke, R.I.P.

Почина още един от най-великите – Артър Кларк. Нямам мъдри и утешителни мисли по темата. Ако не сте чели Космическите Одисеи и цикълът за Рама – направете си тази услуга.

пп: Това е поредното R.I.P. блогиране…. за жалост много зачестиха.

Спомен от лятото

Ново сънотворно стихче. Редовно ми се случва да случа на чорапи с пясък, особено след престой на морето (което ми липсва, както винаги). А понякога ми се случва да сънувам в рими. Или почти.

Не е ли просто ужасно
Когато сутрин във осем
Сакото е тясно
Във чая ти плува бял котешки косъм
Крачолът ти има леке долу в дясно
И търсейки чисти чорапи настъпиш нещо мазно на босо?

Не е ли просто прекрасно
Когато бързайки сутрин ужасно
Навън грее слънце, кафето е прясно
Отваряш вратата на скрина с усмивка и трясък
И развивайки чифт подир чифт памучни чорапи
От някои от тях най-нененадейно изпада… една шепа пясък?

Лаконично

Защо масово се бъркат хикс, кръст и плюс, при това в най-тривиални употреби?! Отбележи с плюсче не значи тури Х, а кръстчето има две различни по дължина рамена. И да, това символизира християнски кръст, казва се “кама” на английски и може да се използва както за маркиране на бележки под линия, така и за отбелязване на дата на смъртта.

В момента: Bilal

Първият (и единствен?) албум: Bilal – 1st Born Second. На моменти прилича на D’Angelo, Kem, John Legend… дори на Anthony Hamilton. Приятно. Личи си и Raphael Saadiq (друг любимец), къде е пипал по Soul Sista. Отделно едно парче продуцирано от Дре – Fast Lane.

пп: Ако не сте чували споменатите по-горе имена, пробвайте, не е зле.

Панировка

По време на предишното ми прибиране в Бургас решихме да си направим вечеря с морски нещица. За целта панирахме калмари, миди и сурими (рулца от раци), а отделно от това имаше разбит тарама хайвер и маринован сафрид.

Основната цел на упражнението беше приготвянето на Pâte à frire, известна на български като патафри, или паста за паниране, панировка. По принцип всеки знае „тънката лайсна“ – редуване на яйца, брашно, галета по избор. Обаче с майка решихме да отворим Библията – един рецептурник за Обществено Хранене от преди 25 години, дебел, с червени, твърди корици. Това ми е любима готварска книга по много причини, като например грамажите на съставките в порции и лесното пресмятане на по-голяма доза. По този начин до ден днешен организирам разпивките – който е имал достъп до Google Docs списъците знае.

Та ето нашата рецепта и няколко снимки на тема патафри. Първо набавяш следните продукти:

  • 2 яйца
  • 100 гр пресято брашно, което може да се замени с царевично нишесте
  • 4-6 сл бира, на вид – не трябва да става много рядко
  • Подправки на вкус: сол, куркума, черен пипер за начало. На снимките се вижда, че слагам мащерка, но и розмарин (сух, стрит на прах) е добре, дори и копър.

След това:

  1. Разбиваш белтъците на сняг, отделно, без никакви добавки.
  2. Разбиваш жълтъците, брашното, бирата и подправките, пак отделно.
  3. Смесваш двете неща, като бъркаш само с вилица (не с миксер) до получаване на хомогенна и гъста смес.
  4. Изчакваш 30 минути, през което време държиш сместа на хладно, а ти пиеш хладна бириШка.
  5. Топиш каквото ще панираш в кашата, оцеждаш за секунда, пускаш в тигана.
  6. Пържиш до зачервяване (1-3 минути макс), обръщаш и пак до зачервяване
  7. Вадиш със решетъчна лъжица или щипка, като оцеждаш олиото.

Извадените панирани неща дръж на топло докато не приключиш изцяло с процедурата. В нашия случай – йенска съдинка на съседния котлон, което я държи подгряна.

Поднасянето е задължително с лимон. Възможна е и свободна интерпретация на млечно-сметаново-майонезен сос с копър, както и само копър за декорация (или друга прясна подправка, като розмарин, мащерка, магданоз).

Това е то, в бъдеще ще драсна за хайвера и маринованата рибка, че се получава особено вкусна и подходяща с бутилка Руский Стандарт Платинум.

Булгара и Карандила в Суинга

Последните две недели се разбиваме с Пецата в Swingin’ Hall. На 10.02 свириха Булгара, а сигурно знаете, че съм техен голям фен. Вчера пък (17.02) бяха орк. Карандила, за които научих на един купон в Ст. Град преди години и после за първи път слушах и гледах пак в Суинга, мисля беше 2006та…

И двете свирни бяха колосални. Рядко раздавам суперлативи и изпадам в крайности, но дали заради настроението, дали заради страхотната музика или просто защото сега някак си им беше времето за такива събития (в контекста на живота ми) – останах много доволен. И зареден, надъхан, ухилен.

Булгара свириха неща от албума си (Меча сватба), както и няколко нови парчета. Едното се казваше „Утро“ (май с него започнаха) и ме израдва много. Ключовият момент за мен беше интерпретацията на „Йовано, Йованке“ – направо се просълзих от умиление, а Петьо клатеше невярващо глава и повтаряше като мантра „мноу добри, мноу добри“. С това темпо, няма да се учудя ако тази или следващата година изскочат с нов албум.

Творчеството на орк. Карандила не го познавам толкова добре (имам само единия албум), но тази музика винаги ме вдига много… Имаше импровизации на тема Кустурица, имаше по-традиционни brass band парчета, имаше и такива, които мой познат нарича цигански джаз (и е много прав!) – те са ми любимите. Върхът в тоя лайв беше като засвириха нещо като валс, салонен танц – за момент се пренесох от подземието на Суинга някъде във Виена. Но това притеснително впечатление беше бързо разсеяно когато кларинета и саксофона се включиха на скорост и валсът прерасна в бесен кючек в рамките на няколко такта.

Тези две прояви ме убедиха, че е много по-готино да се прави жива музика близко до феновете. Усещането е много различно от онова в Младежкия театър примерно, когато все едно си отишъл на някой камерен състав и дори в най-надъхващите моменти публиката просто си седи по местата. Няма я връзката с изпълнителите… пък и съм сигурен, че на тях им е голям кеф да видят кефа на хората отблизо. Лошото е само, че в Суинга е тясно и двете групи бяха супер гъчкани по сцената…

Факт е, че потрошихме колосално количество пари и двете вечери, защото някак си равносметката на следващия ден показа по 7 големи уискита на човек, отделно редбули, вход, гардероб, таксита… Но това са детайли, прозаични неща на фона на цялото преживяване.

пп: Записал съм няколко минути клипчета с апарата. Качеството е притеснително, предимно защото снимам скачайки, но се чува музиката и се виждат изпълнителите (понякога), което е важното. Ето Булгара и ето Карандила.