на Боби блога
Рено Клио 2, 1999 г, 79 000 км, директен внос, един собственик, запазено.
След консумативи (масла, ремъци и тн), еко такса, гражданска, платформа, регистрация в КАТ, оправен калник и пари на тоз и оня = 4500 лв.
Както би казал Петьо: айде, и каквото – такова.
Така, според мен, се превежда writing implements на български. Преди няколко дни получих пратка от Англия, включваща няколко различни пишещи инструменти с обща стойност 55 паунда.
120 лева за “химикалки” (както ги определи брат ми) изглежда стряскащо. И какви са тия химикалки, които трябва да купуваш чак от UK? Всъщност, няма нищо невиждано – просто се оказа, че в татковината (като почнеш от Office1, Orange Center, Шипка 6 и всичко останало) всичко по-екзотично от текст маркер или автоматичен молив е неоткриваемо. Или пък се доставя само по поръчка, с две седмици изчакване и на цена, по-висока от тази в Англия.
В четвъртък направих и платих поръчката, в рамките на деня получих мейл, че е пратена и в понеделник следобед вече тичах към пощата. По-бързо идва пратка от южна Англия, отколкото от Бургас… Ето какво получих:
Първите две са ми нужни за упражнения по калиграфия. Нещата на edding са евтини и са подобни на маркер – с тях ще правя първите стъпки, освен това са удобни за разнасяне без притеснение от разливане на мастило. А писалките на Pilot са близки до класическа перодръжка, но с модерен механизъм, така че не е нужно топене в мастилница. Пълнителите са лесно сменяеми и има 12 различни цвята! Калиграфията е нещо, което ме привлича от известно време, и заради увлечението ми по типография като цяло, а и заради възможността за красиво надписване на ръка на нашите картички, покани, пликове… От дълги години следя продуктите на Sudtipos – водеща фирма в превръщането на ръкописни шрифтове от известни калиграфи в цифрови шрифтове (за компютър). Шедьоври като Feel Script или Burgues Script са основен стимул за покупката на тези писалки. Сега остава само да поръчам подходящо четиво от Амазон!
Вторите две са взети с подобна идея и схема. PITT писалката е като маркер, но пишещият връх е във формата на твърда, заострена четка, която поддава при писане. Това се използва за създаване на т. нар. brush lettering и всякакви неща, които се облагодетелстват от линия с различна дебелина според силата на натиска. Като четка с туш, но без цапаницата и мастилница и попивателна… Между другото, много художници на комикси използват подобни писалки. Един прекрасен пример е Chris Sanders (режисьор и аниматор на Lilo & Stitch – любим филм!) и неговия (в момента прекъснат) уеб комикс Kiskaloo.
Химикалките на Stabilo са световно известни и признати. Тези специално са от последното им поколение – с нова система за топчето и ново мастило. Пишат много, много “мазно” и леко, също като gel pen, но мастилото съхне бързо и не зацапва. Много добре се държат и при надписване на нашата ръчна хартия, която е пореста и мека. Потъването в листа не им пречи, дори напротив. Най-хубавата част са 10-те пъстри цвята – за всякакви поводи!
Накрая нещо привидно тривиално – needlepoint pen. Писецът е много тънък, но е метален, а не от влакна, както е при тънкописците. Ако натисна върхът към хартията, мастилото не се просмуква в едно увеличаващо се петънце, както е случая с тънкописците, а се държи като обикновена химикалка. Мастилото е от модерните visco gel, така че съхне бързо. Взех го, за да замести вече изчерпващия се Uni Pin 0.1, който е прекалено остър и задира по неравната ръчна хартия, и стария ми Faber-Castell Ecco Pigment 0.5, който пък е прекалено дебел за ежедневна употреба.
Айде, стига ви толкова бръщолевене за пишещи инструменти (вече чувам брат ми – “не съм си представял, че някой може да говори толкова за едни химикалки, камо ли да напише”)!
Всички знаят, че мартениците се подаряват по всяко време на годината, когато отиваш на гости на добри приятели, под формата на комплект бяло и червено вино. Пиша това по повод на много по-рядко срещаните мартенски мартеници…
От години насам се сдобивам с бяла и червена прежда по някое време преди края на най-недъгавия месец от гледна точка на дни, след което започва едно виене, сукане, плюнчене, низане, връзване… Тази година не изневерих на традицията и с много помощ на 27.02.2009 се появиха на бял свят около 40 мартеници с мъниста:
За първа година, обаче, сред мартенските амулети присъстваха и мартенички на клечка. Това е импровизиран сувенир, подарък за къщата, не нещо, което носите в себе си. Направени са от шушулките на едно дърво, наречено каталпа – тия шушулки като малки им викахме “саби” или “мечове” и се дуелирахме с тях (за ужасТ на родителите, виждайки явната заплаха от извадено око). Шушулките са омотани с бял и червен хартиен шнур, а на него закачихме бяло и червено кръгче от ръчна хартия, в която има вградени съответно червени и бели конци:
Приличат малко на Валентинките на клечка и е нормално – те се харесаха много, та решихме да повторим, но с нещо различно.
Хайде сега, пийте си мартеничката и бъдете здрави и усмихнати!
Два дни в добра компания, на уютно място извън града, пред камина, с греяно винце, пържолки и млечна салатка, много усмивки и една стръмна разходка, която си заслужаваше, са сред най-добрите валентинско-зарезански опции и се радвам, че ми се случиха тази година.
Оставям ви малко снимки от разходката, доста показателни за природата около Бойково!
пп: Да не забравяме и валентинките, подарък за всички присъстващи, направени от почти лозови клечки, канап и сърца от нашата домашна ръчна хартия:
ппп: On an unrelated note – купих си обувки Boreal Atlas, да са ми честити.
След ежегодната календарно-рекламна кампания, която започва в началото на октомври, разразява се през декември и приключва един ден преди Бъдни вечер, се отдадох на дълга почивка. 7 дни в Бургас, кулинарни приключения ми се случиха, питейни върхове бяха покорени, тревни площи бяха оползвотворени… От там се юрнахме за вече традиционния запой за няколко дни, който започва от моя рожден ден (30.12), преминава през новата година, някой все ще нарочим за Васил и така докато стигнат силите (или парите).
Лето двеилядоидевето посрещнахме на едно уникално място: Къщата с червените врати.
Това е, без да си кривя душата, най-добрата къща за гости, в която съм ходил някога (а съм обиколил не малко). Също така е най-доброто място като уют и удобство на фона на всички хотели и други места за престой срещу пари, в които съм бил.
Суперлативи няма да сипя повече, дори и тези не са ми в стила, но съм наистина впечатлен. Направени са планове за поне още две ходения тая година на същото място, мога само да се надявам да се сбъднат, защото както се разбра – напливът е голям (логично).
След 4 нощувки и 4 дни на неизтрезняване, 2-часови придремвания на всеки 24 часа и не малко количество ядене и пиене, сред които чеверменце…
…и сред една страхотна зимна родопска природа…
…съм готов за подвизи през 2009-та година, която ми е последната от двайстака, така че е особено специална, освен, че съм на 29 през 2009та.
Ако имате време и желание, приготвили сме една група във Фликър – New Year 2008/9 – с близо 700 снимки, събрани от Бабата, Коко, Ицето, Янислав и мен.
пп: Имало и още снимки, ама по Фейсбук, където не припарвам, така че…
Почина една фънк и соул легендите – Айзък Хейъс. Човекът зад Stax, известен на по-младите с гласа на Готвача (Chef) от South Park и неговия хит Chocolate Salty Balls, а по-старите ще го запомнят със саундтрака на Shaft.
пп: В тая връзка, припомням ви за Lafayette Afro Rock Band
Непременно отделете 10 минути от времето си, за да изгледате това образователно клипче. Показва кратко и ясно процесът на производство на книга с твърди корици от времето на линотиперите, доста преди компютърния дизайн и лейаут на печатните издания.
Почина най-добрият (по мое мнение) роден фантаст – Любен Дилов. Мой любим автор още от времето на Ники и Нуми… От „Незавършения роман на една студентка“ ми остана изразът „Колега Циана, вие сте сладур!“, който употребявам и до ден днешен… Мда, не останаха фантасти. 🙁
Точно както се бяхме разбрали, на 03.05, събота, по обяд цъфнахме на плажа след Смокиня и започнахме оборката от бара “Смокини Бийч” (Бара-Бара) на юг (към Веселие). Бяхме подготвени с много чували и работни ръкавици. До края на деня стигнахме до Сметището – там, където рекичката на Веселие зимата минава през плажа и се влива в морето и където в момента има една завидна камара боклук. Равносметката:
Това направихме общо 7 човека за 3 часа, като за час ни помогнаха и една двойка случайни хора, въодушевени от инициативата ни. И това само по плажа, без дюните към пътя, които са зле. По моя преценка има боклук за още минимум 50 чувала, при това без да броим основната камара на Сметището, за която вероятно ще трябва багер.
Тъй като не можахме да получим навреме съдействие от общината, нямаше как да извозим чувалите директно в сметището до Равадиново. Затова идеята беше да продължим в неделя, 04.05, след което с няколко автомобилни курса да разнесем чувалите по контейнери в Созопол. За целта, в края на деня натрупахме чувалите на една камара до пътя.
Да, обаче…! В неделя осъмнахме в проливен дъжд. Палатката на Пецата беше наводнена поради потребителска грешка, а бурята нямаше изгледи да спре. Тъжно. Събрахме набързо и бихме отбой.
Това, разбира се, далеч не е краят.
След прибирането в София, чрез познати на познати установих връзка с един от общинските съветници в Созопол, който уреди събраните чували да се извозят (чрез концесионера на плажа). Същия човек се ангажира да организира извозването на всяко количество събрани отпадъци в бъдеще.
На фона на тази обнадеждаваща новина смятам да направим още една оборка на плажа през юни. Ако някой има желание да се присъедини отново (или за първи път) – да следи блога по RSS, ще предупредя поне седмица по-рано.
Взех си изпитите за шофьор – теория с 1 грешка на листовките и практика с 3 второстепенни грешки. До края на месеца би трябвало да имам книжка.
Мислете му.
В началото на февруари пуснах идеята за почистване на плажа на Веселие. Надявах се да се съберем една група хора, да направим оборка на плажа, да натоварим всичко в един камион и да се извози целия боклук в посока сметището до Равадиново.
Long story short, това не може да стане без съдействие на общината и съответно фирмите за чистота (доставка на контейнери за смет, извозване и достъп до депото за битови отпадъци и тн). Такава помощ, обаче, няма. Звънях, питах, пробвах – не стана. Затова и не вдигнах повече шумотевица около тази инициатива и затова нямаше инфо по блога (и заради напливът от работа през последните месеци). Аз обаче вече съм се настроил за извършване на добри дела. Така че:
На 03.05 и 04.05 ще сме на плажа на Веселие, за да го почистим от боклуците.
Ето малко рандъм детайли:
Имаме желание да разпънем за 1-2 вечери палатките на плажа и ще го направим, ако времето позволява. Това ще са петък-събота или събота-неделя вечер. Да се надяваме, че времето ще е хубаво, за да можем да комбинираме полезното с приятното.
Ако искате да се свържете с мен по разни въпроси, пращайте мейли с въпроси и телефони. Ще ги прочета на 29.04 и ще отговарям, ако е нужно и по GSM.
Весели празници на всички!
Почина още един от най-великите – Артър Кларк. Нямам мъдри и утешителни мисли по темата. Ако не сте чели Космическите Одисеи и цикълът за Рама – направете си тази услуга.
пп: Това е поредното R.I.P. блогиране…. за жалост много зачестиха.
Ново сънотворно стихче. Редовно ми се случва да случа на чорапи с пясък, особено след престой на морето (което ми липсва, както винаги). А понякога ми се случва да сънувам в рими. Или почти.
Не е ли просто ужасно
Когато сутрин във осем
Сакото е тясно
Във чая ти плува бял котешки косъм
Крачолът ти има леке долу в дясно
И търсейки чисти чорапи настъпиш нещо мазно на босо?Не е ли просто прекрасно
Когато бързайки сутрин ужасно
Навън грее слънце, кафето е прясно
Отваряш вратата на скрина с усмивка и трясък
И развивайки чифт подир чифт памучни чорапи
От някои от тях най-нененадейно изпада… една шепа пясък?
Плажът на бившия къмпинг Веселие е много замърсен. Решили сме да го изчистим от боклуците. На доброволни начала, с наши средства.
Предлагам ви да разгледате тази карта на региона.
На нея съм отбелязал някои основни обекти, за да можете да се ориентирате. Ако една снимка е хиляда думи, нека това бъде снимката (голям размер). Други гледки от мястото можете да намерите на картата на Фликър с търсене за Sozopol и малко скрол на юг до следващия залив. А ето за какви боклуци става дума: сметището на самия плаж (на фона е хотелът на Веселие), зарития с боклуци плаж в най-южния край на залива.
На две основни стъпки:
Няма фиксирана дата за момента. Идеята е оборката да се случи в началото на месец май, 2008 година. Тогава, ако си вземете два дни платен отпуск (29.04 и 30.04), получавате единадесет (11) почивни дни (от 26.04 до 06.05 включително). Също така, тогава е достатъчно рано, за да няма плажуващи (в края на май се появяват). Разчитаме и на хубаво време.
В момента ентусиастите сме само двама – аз и Петьо. Дори никой друг да не се присъедини, вярвам, че за 3-4 дни можем да изчистим плажа, като остане само извозването. Всеки, който реши, че може да помогне помогне с нещо, нека се свърже с мен и да поговорим.
Най-много ще се зарадваме на съмишленици, които са готови да дойдат да дадат една ръка. Пари също не отказваме – ще са нужни за наемане на камион, работници за товаренето и оборката, чували, такса смет, табела “Този плаж беше почистен от едни добри хора” и по една тениска + бира за участниците.
Дори да не можете да помогнете с пари или участие, пробвайте това:
Тъй като в момента нямам представа дали тоя замисъл ще се осъществи, в каква част, кога и как точно (предстоят разговори и уточнения), за момента няма други подробности.
Подслон, храна, вода, време – това са неясни проблеми в бъдещето. А и в крайна сметка Созопол е на 6 километра. Дано стигнем до там да мислим за тия работи.
Това е накратко. Следете тази страница – ако има новости, ще ги добавям тук. И, да, знаем за строящия се на Веселие хотел. А сега следва лиричното отклонение.
През последните 11 години не съм пропуснал лято, без да остана поне няколко дни на любимата ми черноморска плажна ивица. На 6 км южно от Созопол, заливът преди Дюни (Алепу). 2 километра плаж, 3 къмпинга. В началото, най-северно – Каваците. В средата – Смокиня. На юг – Веселие.
Първо ходих на Каваците, но спрях, защото плажът се развали. Десетки полу-законни строежи (застроиха Германката!) и липсата на канализация (познайте къде се излизат отходните води) превърнаха северната част на залива от кристално морско кътче в мътна и замърсена зона.
Почнах да ходя на Веселие, но спрях, защото върнаха земята на собствениците, които, (не)логично, решиха да загробят един от най-старите и обичани къмпинги по Черноморието.
Накрая се примирих със средното положение – Смокините. Разпъвам там палатката, ползвам банята, магазина и капанчето, но всяка сутрин извървявам 20-те минути по плажа до Веселие. Приятно е. Прибоят разсънващо ти мокри краката, движението и прясно изгрялото слънце те зареждат… В края на деня поемам обратно, обикновено в компанията на дългата ми сянка, хвърлена върху разбиващите се на пясъка вълни.
Обаче ентропията дебне. Последните три лета се наблюдава колосално натрупване на боклуци по плажа. От Смокини до нос Агалина – най-южната точка на залива. Чест прави на концесионерите на плажа на Смокиня, че събират боклуците, до колкото е възможно, all things considered. А тия all things са, че много хора къмпингуват по дюните и плажа, без да си плащат таксата. А много от тия хора не чистят след себе си.
От едно място нататък, обаче, никой нищо не чисти. Преди време добри хора бяха събрали и струпали някакво количество боклук на една голяма купчина с надеждата други добри хора да го извозят някъде, където и да е, само да не седи на плажа. Уви.
Както Пецата мъдро сподели, човек като види мизерия – прави мизерия. Плажуващите започнаха да си мислят, че купчината отпадъци е сметище и тя започна да расте, расте, расте… По-силен бриз ако се случи – разнася бутилки и цигарени кутии и торбички по целия плаж. И на следващия ден като дойдат гъзарите и видят по плажа боклуци… просто не събират своите, а ги оставят където им падне.
И така, един топъл есенен ден през лето двеилядо и седмо пийвахме биричка с Петьо и ни осени внезапен порив да направим нещо добро за това райско местенце, едно от малкото останали по нашето Черноморие. Дори да речем, че е с егоистични подбуди – да ни е чисто като отидем – пак ни се видя готина идея. Надявам се да се реализира…
Тук е моментът да направя лека връзка с другото блогиране по сходна тема – хотелът, който в момента се строи на Веселие. Когато го видях се обадих на Петьо да му съобщя скръбната вест. Той с много болка и разочарование каза “Еех, да бяхме знаели миналото лято, че ще е за последно… да останем повече.”
Тогава, докато обикалях около строежа, си мислех две противоречиви неща. Първо, може би този строеж е за добро – хората ще почистят плажа, за да е харабия за туристите. Така нашата идея отпада. Което ме натъжи допълнително – не стига, че ни вземат плажа, ами и не можем дори да си го изчистим!
А второто дойде като видях табелата с техническите данни на строежа. Пусков срок – януари 2009. Което ме притесни и зарадва. Значи строителите няма да приключат идното лято? И няма да изчистят? И ще има надвиснал незавършен строеж над плажа? А след малко – значи това лято няма да има заграден плаж за гостите на хотела? Няма да има спасители, шезлонги, чадъри, платен плаж? Значи може би това лято ще е “за последно”?
Така че в момента задвижваме идеята. Проучване за наемане на камиони, извозване на боклуци, такса смет, връзка с община Созопол да видим какво е дереджето…
Ако всичко друго пропадне (примерно не разрешат да се извозват до сметището, или искат някаква колосална сума, или има други административни спънки), аз лично съм готов да сберем боклуците от плажа в чували и да ги натрупаме на територията на бившия къмпинг Веселие, в дерето, което лятото пресъхва. Така поне няма да ги разнася вятъра обратно в морето.
Все пак отиваме.
В края на януари бях в Бургас. Мои приятели ме известиха тревожно, че на територията на бившия къмпинг Веселие (върнат на собствениците преди няколко години и унищожен) е започнал строеж на хотел. Моментално цъфнах на мястото на събитието, за да се уверя с очите си в най-страшното. И се уверих – застрояват моя любим черноморски плаж. Преди да продължа с това блогиране ви предлагам да прочетете предното – за почистването на плажа на Веселие. Няма смисъл да повтарям фактите, така че прегледайте Лиричното отклонение и се върнете тук.
А тъй, пак здрасти.
Вървях по алеята покрай шосето, подминах Смокините и излязох на дюните на плажа. Щом се покатерих на първата дюна в далечината лъснха кранът, оградите, бетоновозите и строежът на ниво трета плоча.
Знаех, че този момент ще дойде. Още преди години, когато отивахме да разпъваме на Веселие, а ни посрещна разрушение и учтив циганин, който обясни, че това вече е частна собственост, още тогава знаех, че някой ден лакомите собственици ще вдигнат колосална постройка и ще заграбят плажната ивица.
И все пак се надявах да не дойде. Радвах се на всеки ден, прекаран на този плаж. Престоя на това малко парченце от останалия непокътнат черноморски рай беше най-очакваното събитие през годината. Винаги си тръгвах зареден, отпочинал, доволен, малко тъжен, но сигурен, че пак ще се върна.
Затова гледката на строежа ме накара просто да седна на дюната и да си поплача тихо за известно време. Слънцето, вятъра и морето ми съчустваха. Първото се показа за малко иззад надвисналите облаци и ме стопли, втория задуха по-силно, сигурно за да отвее тъжните мисли, а третото се разбунтува, явно недоволно от отношението на хората към него.
В крайна сметка отидох до хотела, вървейки по прибоя. Морето протягаше вълни към мен и успя да ме намокри обилно (след изсъхване едната ми обувка се разлепи). Направих 2-3 снимки и това беше; честно казано нямах желание за повече.
UPDATE: Оказа се, че табелата с техническите данни не била за този обект. Всъщност, нямала нищо общо. Ето коментарът, който хвърля „успокоителна“ светлина. И тъй като с мен се свързаха от четири новинарски медии, две от които ме разпитваха за експертно мнение по правни и строителни въпроси, искам да заявя нещо ясно, с големи букви.
Нямам връзки с никакви природозащитни организации. Нито с инвеститори, строители, юристи, държавни институции. Не работя за никоя медия.
Нямам представа законен ли е този строеж или не. Честно казано – не ме и интересува. Знам от (прекалено) близо за много незаконни начинания по Несебър, Мичурин, Влас, но съм на мнение, че нищо не може да се направи с методите, които аз предпочитам. Законови и правови.
Просто споделям с всички вас тъжният факт за поредния отекъл роден плаж. Надеждата не е умряла – ще чистим плажа и лятото ще разпъваме пак на Смокиня. Но е тъжно, че се разрешават подобни строежи, защото така губим и малкото, което ни е останало. А то наистина не е много. 🙁
Обиколих обекта в търсене на задължителните технически данни. Намерих една „табела“ и се изумих доста. Не разбирам от строителство, но ми се вижда странно адресът на сградата да е “УПИ 10, кв. 46А, зона В-17, ул. Враня, район Сердика, град София”, вместо реалното “На плажа на къмпинг Веселие”. Има ли сред вас вещи лица, които могат да разяснят положението? Да не се окаже внезапно, че строежът е незаконен? Щото в такъв случай похвати има много и различни…
Наличието на този строеж, обаче, не ме е обезкуражило съвсем и за момента почистването на плажа все още е на дневен ред. Искам да се възползвам от всеки предоставен момент на този плаж. Така че ще си го почистим, лятото ще си летуваме там, пък нататък – каквото сабля покаже.
Кой знае, може би този хотел ще е за добро. Може би няма да преградят плажа и да го направят платен. Може би няма да набучат чадъри и шезлонги. Може би ще го чистят редовно. Може би ще определят място за къмпинг и ще направят публична баня и тоалетна. Може би дори ще харесат цялата нудистка тайфа, която се изсипва там всяко лято….
Да не спирам да мечтая – май това е моята New Year’s Resolution.
Илийката повдигна въпрос, по който съм мислил да пиша доста пъти – за гледане на телевизия. Е, изпревари ме. Писал съм обстоен коментар, четете, пък и коментирайте, да стане приказка.
Предната седмица ми изгоря бойлер. Тъй като в квартирата съм със спряно парно и централна топла вода, може да се каже, че изгоря Бойлерът. Макар че „изгоря“ е неправилна дума. Нямаше пожар, дори нямаше пушек и миризма на бакелит. Много по-зловещо стана.
Бях го оставил включен през нощта, както обикновено правя, за да ползвам нощната тарифа и да имам вода на сутринта. По някое време чувам капане – викам си, мивката капе, мързи ме да ставам, да си капе. Малко по-късно започна едно чучуркане, както казват в нашия край – цицириса вода. Докато се надигна, прерасна в шуртене.
Отивам в банята – от всякъде в горната част на бойлера блика вода и тече по тялото, облива ел. ключа за включване и тече по пода. Панирах се, че всеки момент ще избухне, сривайки последния етаж от блока, като преди това ме електрокутира с добре прицелен токов удар.
Изключих тока централно, спрях водата към бойлера и пуснах чюшмята да източа малко вода/налягане. Еля спря да тече. И от тук започна епопеята „Бойлер“.
Няколко дни по-късно излязохме с баща ми и Берлингото да купим нов и да го монтираме. През тия няколко дни следваше престой и къпане по чужди къщя… Та отиваме самонадеяно към Техномаркет до Метро, на Цариградско, че имахме работа така и така нагоре по печатниците.
С изумление открихме, че няма нито едно свободно място на целия паркинг за стотици коли. Накрая паркирахме едва ли не на поляната. Влизаме вътре – един гигантски надпис в духа „уважаеми клиенти, няма да има ник‘ва стока преди нова година!“ Магазинът фраш с народ, а консултантите седят и се мотат. Отиваме на бойлерите – три момчета си разказват вицове. Викам – брех, момци, я що ‘ора тука, обслужвайте! А те – е ми то няма смисъл и ми сочи разпечатани на принтер А4 листи, които гласят неща като хладилници Гореньие не ще има преди 10.01.2008, микровълнови няма ‘ич, нидей търси тауавизори – няма и прочее.
От общо 5-те вида бойлери (2 Теси и 3 Дипломат), които харесах, нямаше нито един в наличност, освен мострите. Препоръчаха ми да проверя след нова година. Аз им препоръчах да дойдат да ми изтъркат петите с пемзата.
Не мога да разбера какво правеха всички тия хора там, ако няма нищо в наличност… В смисъл… никой не правеше така: влиза – а то няма стока – излиза. Мотат се, оглеждат, четат табелки, все едно наистина ще си купят нещо. Нъцки.
От там насетне обиколихме още магазини, докато накрая в Технополис станах свидетел на интересна гледка. Един пич търчи с тесте листи из магазина и крещи СКЛАААД! ПОСЛЕДНО ОТ СКЛАДААА! Оказа се, че носи инфо какво всъщност има в склада. Така успях да намеря бойлер, който да го има в наличност. Една бройка. Взех я изпод носа на злостна лелка, която изглеждаше по-закъсала от мен, ако се съди по телесната миризма.
В крайна сметка заимах бойлер, честито баня и всичко останало. Но за последните два-три дни получавам рапорти от колеги и познати, тръгнали по различни покупки – килим, посуда, декорация, спално бельо… Магазините са ошушкани здраво; пресилено е да се каже „никъде нищо няма“, но все пак подхожда на драматичното положение. Оня ден едни двама се сбиха за последната заря е реплика от магазинче за илюминации в центъра.
Явно вярно ще излезе проучването, че над 1 000 000 000 (милиард) лева ще се похарчат в татковината по празниците. Недоимък и мизерия, тва е.
Сега, обяснявам няколко факта.
Е ми тва е. Ликуй народе! Поредната победа за пиянството!
Боби
Гледал ли си http://www.ketelone.com
Там има една секция Демонстрации
Просто не е редно да се показват такива неща по време на работа
ЖороВар
демонстрациЙ
Боби
Барманът е луд
Тоя човек може да ме убеди да пия арсеник он рокс
ЖороВар
ще се просълзя
Боби
Мноооо благ е
Като прави Отвертката просто… сърцераздирателен
Прави Мохито с водка!!! Еххх
За кво ми беше да се занимавам с тия компютъри…
Трябва да се върна към барманските си корени
Sent at 1:31 PM on Monday
Петък, събота, неделя. Откарахме ги в троянския край.
По-точно в хотел Света гора (има си кратко описание), в Орешака, на няколко километра от Троянския манастир. 50 кинта струва къщичка на вечер. В нея има две стаи – спалня с двойно легло и “хол” с две единични, маса, 4 стола, кухненски бокс. Всяка има тераса с още една маса и столове. Баните са нови и хубави. Има външни камини, навес, пейки и маси… На 15 минути пеша от няколко кръчми в Орешака, на 15 минути с кола от центъра на Троян. Блага работа.
Стига технически данни. Неделя се падна Петков ден, та един вид трябваше да се уважи Петьо, който, противно на очакванато, не се казва Петър, а и е кръстен на дедо си Петко. Та посетихме две механи, и двете харни.
Първо „Горски кът“, в Орешак. Хубав интериор, приятно обслужване, добра храна, уютно, каминка и прочее. Там ядохме едно нещо, на име „Хайдушки саби“ или подобно. Ще видите снимките като ги кача. В общи линии една голяма дървена носилка, отрупана със салати, пърленки, гарнитури, месо на 4 шиша… Напънахме се и 4 човека + 2 жени, та го изядохме, макар и малко зорлен да дойде накрая. Предимно заради двете бутилки „Троянска Отлежала Сливова“ със салати за предястие.
В събота вечер ударихме центъра на Троян и новия гранд хотел или нещо такова. Пак Троян се казва. И механата там – и тя така. Хитро, няма що. Там механата е повече ресторант, въпреки различните интериорни хрумки. Далеч не е толкова уютно, има много повече празно пространство, на което се вихрят страсти. Музикалното оформление ни втрещи с последователна жива музика (Ивана, сръбско, гръцко), AC/DC (правилно четете), българска естрада, хора… Манджата беше добра и – интересно! – тази механа не беше по-скъпа от онази в Орешака.
Пецата почерпи вечерята и получи общо 3 подаръка – Powerball Neon, тениска със щампи (ЧЕРВЕНА ТОЧКА) „путка с уши“ отпред и „пичи въшки“ отзад, натурален кожен овчи калпак – последен писък в овчарската мода. Жалко само, че саламура не можахме да сдобием…
И двете вечери направихме донапиване и наргилета след механите. Установихме, че ментов тютюн и 1:1 вода + заарска мастика (черен етикет, 55 градуса) докарва интересни ефекти във главата и дъха на облак. Нафта, според Хунта. Три наргилета на куп, вервайте ми, са ефективно камуфлажно средство.
Дойде ни доста блага идея за нов сайт/услуга/бизнес. Домейнът за него вече е регистриран и току виж някой ден се хванем да го реализираме. Е те тогава какво кръчмарство ще започне – „просто си викам дано, дано….“!
На тръгване посетихме една полу-реставрирана римска крепост – Состра, ще я видите на снимките. Пещерата „Съева дупка“ ни се изплъзна заради ремонти по пътя, но нищо, аз така или иначе съм бил там, макар да нямах сапунерка по онова време и снимки няма…
И това е то, резюмето. Качил съм на Фликър част от снимките„, като повечето имат смислени описания, които доразвиват историята. Алекс също е качила. Аз ще допълня до няколко дни колекцията, защото в момента са предимно природните снимки, а екшъна оставих за накрая.
