Category: Размисли

Имам един въпрос към хората, които са ходили по плажове в Гърция. Простичък въпрос със явно сложен отговор и уговорки.

Има ли читав плаж в северна Гърция?

Нека сега хвърля светлина върху моето виждане за читавостта на плажовете…

Като морски човек и къмпингар от 10+ години имам известни претенции и натрупани очаквания към плажовете, които посещавам за почивка. Искам плажът да предразполага да легнеш на него и да не станеш, но ако все пак се надигнеш, морето да има какво да покаже и в близката далечина да има нужните пособия за отцеляване. Ето го същото, но с повече детайли:

Пясъчна ивица. Оказва се, че това е препъни-пясъкът, ако може така да се каже, за доста плажове. Плажът трябва да е пясъчен, като ивицата да е поне 20 метра широка. Масовите плажове на ситна минерална мозайка или чакъл или камъни по Гърция и Турция не важат. Тесните микро-плажчета със ширина две хавлии не важат.

Пясъчно и полегато дъно. Един от основните стълбове на летния айляк е да се плацикаш в компанията на дженти и бири. Плацикането изисква полегато, пясъчно дъно, на което можеш да си седнеш спокойно до шия и да си лафиш разхлаждащо. Да, харесвах Германката и каменистите заливи на юг от Нестинарка, но те не са подходящи за lounge в никой случай. На Черноморец пък е другата крайност – толкова полегато дъно, че на 100 метра от брега си още на 50 см дълбочина. Баси, аз се умарям дорде стигна до плуването!

Да няма река или блато, свързани с морето, особено ако е къса ивицата. Всякакви сладководни примеси развалят плажа. Най-големият спек е, че дъното се покрива с фин (а понякога и дебел) слой тиня, която се мъти от прибоя, от хората, от всичко. Освен това водата губи своята кристалност, а ако обичаш да гледаш морски обитатели или просто подводен ambiance – това е особено зле. Прехваленият плаж на Силистар е яка мътилка (на Липите е по-добре). На Иракли където излиза реката е същото нещо, като там се замазва малко положението от това, че залив реално няма, та големите вълни и без това правят всичко на фрапе. Зле. Известната пясъчна коса на Керамоти (срещу Тасос) и всичките плажове наоколо са затинени от Места. Познати ходиха там и ми се обаждат – ейй да знаеш плажът е страхотен, няма хора, няма хотели… Викам – я сега слагай маската и виж положението. След малко отговор – е ми боза е, нищо се не види. Иначе отгоре изглежда лазурно синьо.

Да няма задължителни чадъри и шезлонги. Това няма какво да го дискутираме, такъв тип плажове им викам “панелка” или “плаж под строй” и не бих останал на подобно място. Това отхвърля в общи линии 99% от курортните плажове, за жалост. Защото примерно на Сл. Бряг не е зле плажа като пясък и дъно, но е луда какафония и всичко е под строй. С прискърбие наблюдавах миналата година как отцепиха едно парче от Смокиня за тая цел, тая година може би още ще щипнат за новия хотел на Веселие, дето един апартамент струва 500 000 евро (да, това са половин милион евро).

Да няма застрояване. Плаж, на който лежиш буквално под терасата на някой хотел, не си е работа. Всякакви сгради, по-големи от beach bar или капанче, водят след себе си проблеми като навалица, коли, глъчка… Освен това колкото по-достъпен е един плаж, толкова повече лузъри се изсипват. Виж следващата точка.

Да не е див. Див е плажът на Иракли, в южния край. Ако нещо се случи, най-близкото място с хора е на поне час пеша и половин час с кола, като се налага минаване през джунглата. Примерно Дюни е страхотен плаж, защото няма застрояване и съответно много хора бягат от това, че няма коктейл бар на 15 метра от водата. В същото време колата я паркираш на един хвърлей и ако те напъне за нещо – на 60 секунди с нея (или 15 мин пеша) има заведение, тоалетна, магазин…

Та така.

Оказва се, че в Гърция не малко плажове са на нещо като минерална мозайка, или някакъв едър пясък, като камъчета, който е зверски прашен – оставя слоеве бял прах по теб, хавлията, чадъра, всичко… И не може да се прави замък от него!!! На няколко места има “райски плажове”, които са каменисти. Големи строежи няма почти никъде, но пък плажовете са яко гъч, или ако са пусти – определено има защо. Я тиня, я е на майната си и няма условия в радиус от 20 км…

Положението се усложнява от фактът, че ако съм на нашето черноморие все ще се намери къде да се спи – дет са вика, тука всеки втори ти е роднина. Ама в Гърция? Не можеш да разпънеш където искаш, ако окъснееш. Съответно става доста рисковано да обикаляш на сляпо и да търсиш плажове…

От доверени хора научих, че по Ситония (средния от трите “пръста” на Халкидическия п-ов) има читави плажове. Затова си поставих за задача да обходя по Фликър и по Google Earth всяко местенце, което от космоса прилича на плаж, и да гледам снимките от там. Е ми, нервите ми се изчерпаха някъде след 20тия залив/плаж, защото всички снимки, правени по тия места през лятото показват колосална навалица… И на повечето места – чадъри и шезлонги. Питах други познати – еее, нормално, викат, то знайш къв е гаден тоя пясък, не може да се лежи на него!

Бахти. Help me out!

пп: Понеже още не съм опраил коментарите, ако не можете да коментирате, а много ви напъва да го сторите, драскайте на boby точка dimitrov кльомба gmail.com

Рено Клио 2, 1999 г, 79 000 км, директен внос, един собственик, запазено.

След консумативи (масла, ремъци и тн), еко такса, гражданска, платформа, регистрация в КАТ, оправен калник и пари на тоз и оня = 4500 лв.

Както би казал Петьо: айде, и каквото – такова.

Така, според мен, се превежда writing implements на български. Преди няколко дни получих пратка от Англия, включваща няколко различни пишещи инструменти с обща стойност 55 паунда.

120 лева за “химикалки” (както ги определи брат ми) изглежда стряскащо. И какви са тия химикалки, които трябва да купуваш чак от UK? Всъщност, няма нищо невиждано – просто се оказа, че в татковината (като почнеш от Office1, Orange Center, Шипка 6 и всичко останало) всичко по-екзотично от текст маркер или автоматичен молив е неоткриваемо. Или пък се доставя само по поръчка, с две седмици изчакване и на цена, по-висока от тази в Англия.

В четвъртък направих и платих поръчката, в рамките на деня получих мейл, че е пратена и в понеделник следобед вече тичах към пощата. По-бързо идва пратка от южна Англия, отколкото от Бургас… Ето какво получих:

• edding 1255 Calligraphy Pen, 3 различни цвята и дебелини
• Pilot Parallel Pen, три дебелини с 12 цвята пълнители
• Faber-Castell Pitt Artists, цвят сепия
• Pentel Brush Pen, черен
• Stabilo pointVisco Assorted Wallet, 10 различни цвята
• Pilot G-Tec-C4 Rollerball, черен + син пълнител

Първите две са ми нужни за упражнения по калиграфия. Нещата на edding са евтини и са подобни на маркер – с тях ще правя първите стъпки, освен това са удобни за разнасяне без притеснение от разливане на мастило. А писалките на Pilot са близки до класическа перодръжка, но с модерен механизъм, така че не е нужно топене в мастилница. Пълнителите са лесно сменяеми и има 12 различни цвята! Калиграфията е нещо, което ме привлича от известно време, и заради увлечението ми по типография като цяло, а и заради възможността за красиво надписване на ръка на нашите картички, покани, пликове… От дълги години следя продуктите на Sudtipos – водеща фирма в превръщането на ръкописни шрифтове от известни калиграфи в цифрови шрифтове (за компютър). Шедьоври като Feel Script или Burgues Script са основен стимул за покупката на тези писалки. Сега остава само да поръчам подходящо четиво от Амазон!

Вторите две са взети с подобна идея и схема. PITT писалката е като маркер, но пишещият връх е във формата на твърда, заострена четка, която поддава при писане. Това се използва за създаване на т. нар. brush lettering и всякакви неща, които се облагодетелстват от линия с различна дебелина според силата на натиска. Като четка с туш, но без цапаницата и мастилница и попивателна… Между другото, много художници на комикси използват подобни писалки. Един прекрасен пример е Chris Sanders (режисьор и аниматор на Lilo & Stitch – любим филм!) и неговия (в момента прекъснат) уеб комикс Kiskaloo.

Химикалките на Stabilo са световно известни и признати. Тези специално са от последното им поколение – с нова система за топчето и ново мастило. Пишат много, много “мазно” и леко, също като gel pen, но мастилото съхне бързо и не зацапва. Много добре се държат и при надписване на нашата ръчна хартия, която е пореста и мека. Потъването в листа не им пречи, дори напротив. Най-хубавата част са 10-те пъстри цвята – за всякакви поводи!

Накрая нещо привидно тривиално – needlepoint pen. Писецът е много тънък, но е метален, а не от влакна, както е при тънкописците. Ако натисна върхът към хартията, мастилото не се просмуква в едно увеличаващо се петънце, както е случая с тънкописците, а се държи като обикновена химикалка. Мастилото е от модерните visco gel, така че съхне бързо. Взех го, за да замести вече изчерпващия се Uni Pin 0.1, който е прекалено остър и задира по неравната ръчна хартия, и стария ми Faber-Castell Ecco Pigment 0.5, който пък е прекалено дебел за ежедневна употреба.

Айде, стига ви толкова бръщолевене за пишещи инструменти (вече чувам брат ми – “не съм си представял, че някой може да говори толкова за едни химикалки, камо ли да напише”)!

Всички знаят, че мартениците се подаряват по всяко време на годината, когато отиваш на гости на добри приятели, под формата на комплект бяло и червено вино. Пиша това по повод на много по-рядко срещаните мартенски мартеници…

От години насам се сдобивам с бяла и червена прежда по някое време преди края на най-недъгавия месец от гледна точка на дни, след което започва едно виене, сукане, плюнчене, низане, връзване… Тази година не изневерих на традицията и с много помощ на 27.02.2009 се появиха на бял свят около 40 мартеници с мъниста:

За първа година, обаче, сред мартенските амулети присъстваха и мартенички на клечка. Това е импровизиран сувенир, подарък за къщата, не нещо, което носите в себе си. Направени са от шушулките на едно дърво, наречено каталпа – тия шушулки като малки им викахме “саби” или “мечове” и се дуелирахме с тях (за ужасТ на родителите, виждайки явната заплаха от извадено око). Шушулките са омотани с бял и червен хартиен шнур, а на него закачихме бяло и червено кръгче от ръчна хартия, в която има вградени съответно червени и бели конци:

Приличат малко на Валентинките на клечка и е нормално – те се харесаха много, та решихме да повторим, но с нещо различно.

Хайде сега, пийте си мартеничката и бъдете здрави и усмихнати!

Два дни в добра компания, на уютно място извън града, пред камина, с греяно винце, пържолки и млечна салатка, много усмивки и една стръмна разходка, която си заслужаваше, са сред най-добрите валентинско-зарезански опции и се радвам, че ми се случиха тази година.

Оставям ви малко снимки от разходката, доста показателни за природата около Бойково!

пп: Да не забравяме и валентинките, подарък за всички присъстващи, направени от почти лозови клечки, канап и сърца от нашата домашна ръчна хартия:

ппп: On an unrelated note – купих си обувки Boreal Atlas, да са ми честити.

След ежегодната календарно-рекламна кампания, която започва в началото на октомври, разразява се през декември и приключва един ден преди Бъдни вечер, се отдадох на дълга почивка. 7 дни в Бургас, кулинарни приключения ми се случиха, питейни върхове бяха покорени, тревни площи бяха оползвотворени… От там се юрнахме за вече традиционния запой за няколко дни, който започва от моя рожден ден (30.12), преминава през новата година, някой все ще нарочим за Васил и така докато стигнат силите (или парите).

Лето двеилядоидевето посрещнахме на едно уникално място: Къщата с червените врати.

Това е, без да си кривя душата, най-добрата къща за гости, в която съм ходил някога (а съм обиколил не малко). Също така е най-доброто място като уют и удобство на фона на всички хотели и други места за престой срещу пари, в които съм бил.

Суперлативи няма да сипя повече, дори и тези не са ми в стила, но съм наистина впечатлен. Направени са планове за поне още две ходения тая година на същото място, мога само да се надявам да се сбъднат, защото както се разбра – напливът е голям (логично).

След 4 нощувки и 4 дни на неизтрезняване, 2-часови придремвания на всеки 24 часа и не малко количество ядене и пиене, сред които чеверменце…

…и сред една страхотна зимна родопска природа…

…съм готов за подвизи през 2009-та година, която ми е последната от двайстака, така че е особено специална, освен, че съм на 29 през 2009та.

Ако имате време и желание, приготвили сме една група във Фликър – New Year 2008/9 – с близо 700 снимки, събрани от Бабата, Коко, Ицето, Янислав и мен.

пп: Имало и още снимки, ама по Фейсбук, където не припарвам, така че…

Почина една фънк и соул легендите – Айзък Хейъс. Човекът зад Stax, известен на по-младите с гласа на Готвача (Chef) от South Park и неговия хит Chocolate Salty Balls, а по-старите ще го запомнят със саундтрака на Shaft.

пп: В тая връзка, припомням ви за Lafayette Afro Rock Band

Непременно отделете 10 минути от времето си, за да изгледате това образователно клипче. Показва кратко и ясно процесът на производство на книга с твърди корици от времето на линотиперите, доста преди компютърния дизайн и лейаут на печатните издания.

Почина най-добрият (по мое мнение) роден фантаст – Любен Дилов. Мой любим автор още от времето на Ники и Нуми… От „Незавършения роман на една студентка“ ми остана изразът „Колега Циана, вие сте сладур!“, който употребявам и до ден днешен… Мда, не останаха фантасти. 🙁

Точно както се бяхме разбрали, на 03.05, събота, по обяд цъфнахме на плажа след Смокиня и започнахме оборката от бара “Смокини Бийч” (Бара-Бара) на юг (към Веселие). Бяхме подготвени с много чували и работни ръкавици. До края на деня стигнахме до Сметището – там, където рекичката на Веселие зимата минава през плажа и се влива в морето и където в момента има една завидна камара боклук. Равносметката:

• 20тина чувала от 100 литра, ама от дебелите (100 микрона), в които влязоха предимно тежки и късащи отпадъци – стъкла, метал, обемни пластмаси
• 15тина чувала от 120 литра – намачкани бутилки, капачки, фасове, найлони

Това направихме общо 7 човека за 3 часа, като за час ни помогнаха и една двойка случайни хора, въодушевени от инициативата ни. И това само по плажа, без дюните към пътя, които са зле. По моя преценка има боклук за още минимум 50 чувала, при това без да броим основната камара на Сметището, за която вероятно ще трябва багер.

Тъй като не можахме да получим навреме съдействие от общината, нямаше как да извозим чувалите директно в сметището до Равадиново. Затова идеята беше да продължим в неделя, 04.05, след което с няколко автомобилни курса да разнесем чувалите по контейнери в Созопол. За целта, в края на деня натрупахме чувалите на една камара до пътя.

Да, обаче…! В неделя осъмнахме в проливен дъжд. Палатката на Пецата беше наводнена поради потребителска грешка, а бурята нямаше изгледи да спре. Тъжно. Събрахме набързо и бихме отбой.

Това, разбира се, далеч не е краят.

След прибирането в София, чрез познати на познати установих връзка с един от общинските съветници в Созопол, който уреди събраните чували да се извозят (чрез концесионера на плажа). Същия човек се ангажира да организира извозването на всяко количество събрани отпадъци в бъдеще.

На фона на тази обнадеждаваща новина смятам да направим още една оборка на плажа през юни. Ако някой има желание да се присъедини отново (или за първи път) – да следи блога по RSS, ще предупредя поне седмица по-рано.

Взех си изпитите за шофьор – теория с 1 грешка на листовките и практика с 3 второстепенни грешки. До края на месеца би трябвало да имам книжка.

Мислете му.

В началото на февруари пуснах идеята за почистване на плажа на Веселие. Надявах се да се съберем една група хора, да направим оборка на плажа, да натоварим всичко в един камион и да се извози целия боклук в посока сметището до Равадиново.

Long story short, това не може да стане без съдействие на общината и съответно фирмите за чистота (доставка на контейнери за смет, извозване и достъп до депото за битови отпадъци и тн). Такава помощ, обаче, няма. Звънях, питах, пробвах – не стана. Затова и не вдигнах повече шумотевица около тази инициатива и затова нямаше инфо по блога (и заради напливът от работа през последните месеци). Аз обаче вече съм се настроил за извършване на добри дела. Така че:

На 03.05 и 04.05 ще сме на плажа на Веселие, за да го почистим от боклуците.

Ето малко рандъм детайли:

• За сега сме 5-6 човека с 2 коли, който има желание – да заповяда, карта на мястото има в предното блогиране по темата
• Аз ще купя чували за събиране на боклука, ако донесете и вие – едва ли ще останат
• Препоръчително е да си носите някакви работни ръкавици
• Смятаме да събираме боклука през целия ден в събота и неделя
• Преди да тръгнем в неделя вечер ще направим няколко курса с колите, за да превозим събраните чували до най-близките контейнери за смет в Созопол и/или къмпинзите
• Транспорт, храна и спане – всеки се спасява поединично

Имаме желание да разпънем за 1-2 вечери палатките на плажа и ще го направим, ако времето позволява. Това ще са петък-събота или събота-неделя вечер. Да се надяваме, че времето ще е хубаво, за да можем да комбинираме полезното с приятното.

Ако искате да се свържете с мен по разни въпроси, пращайте мейли с въпроси и телефони. Ще ги прочета на 29.04 и ще отговарям, ако е нужно и по GSM.

Весели празници на всички!

Почина още един от най-великите – Артър Кларк. Нямам мъдри и утешителни мисли по темата. Ако не сте чели Космическите Одисеи и цикълът за Рама – направете си тази услуга.

пп: Това е поредното R.I.P. блогиране…. за жалост много зачестиха.

Ново сънотворно стихче. Редовно ми се случва да случа на чорапи с пясък, особено след престой на морето (което ми липсва, както винаги). А понякога ми се случва да сънувам в рими. Или почти.

Не е ли просто ужасно
Когато сутрин във осем
Сакото е тясно
Във чая ти плува бял котешки косъм
Крачолът ти има леке долу в дясно
И търсейки чисти чорапи настъпиш нещо мазно на босо?

Не е ли просто прекрасно
Когато бързайки сутрин ужасно
Навън грее слънце, кафето е прясно
Отваряш вратата на скрина с усмивка и трясък
И развивайки чифт подир чифт памучни чорапи
От някои от тях най-нененадейно изпада… една шепа пясък?

Плажът на бившия къмпинг Веселие е много замърсен. Решили сме да го изчистим от боклуците. На доброволни начала, с наши средства.

Къде?

Предлагам ви да разгледате тази карта на региона.
На нея съм отбелязал някои основни обекти, за да можете да се ориентирате. Ако една снимка е хиляда думи, нека това бъде снимката (голям размер). Други гледки от мястото можете да намерите на картата на Фликър с търсене за Sozopol и малко скрол на юг до следващия залив. А ето за какви боклуци става дума: сметището на самия плаж (на фона е хотелът на Веселие), зарития с боклуци плаж в най-южния край на залива.

Как?

На две основни стъпки:

1. Оборка на плажната ивица, дюните и територията на бившия къмпинг. Боклуците се събират в чували, които се трупат за извозване.
2. Извозване на събраните отпадъци до новото сметище на Созопол. Наема се камион и хора, товарят се събраните боклуци и се носят в сметището. Правят се колкото курса е нужно.

Кога?

Няма фиксирана дата за момента. Идеята е оборката да се случи в началото на месец май, 2008 година. Тогава, ако си вземете два дни платен отпуск (29.04 и 30.04), получавате единадесет (11) почивни дни (от 26.04 до 06.05 включително). Също така, тогава е достатъчно рано, за да няма плажуващи (в края на май се появяват). Разчитаме и на хубаво време.

Кой?

В момента ентусиастите сме само двама – аз и Петьо. Дори никой друг да не се присъедини, вярвам, че за 3-4 дни можем да изчистим плажа, като остане само извозването. Всеки, който реши, че може да помогне помогне с нещо, нека се свърже с мен и да поговорим.

Как да помогна?

Най-много ще се зарадваме на съмишленици, които са готови да дойдат да дадат една ръка. Пари също не отказваме – ще са нужни за наемане на камион, работници за товаренето и оборката, чували, такса смет, табела “Този плаж беше почистен от едни добри хора” и по една тениска + бира за участниците.

Дори да не можете да помогнете с пари или участие, пробвайте това:

1. Всеки път, когато отивате на море, без значение къде, не оставяйте отпадъци по плажа. Събирайте всичко в някоя от останалите ви найлонови торби и го връщайте с вас в града. Това би било едно страхотно начало.
2. Така и така сте съвестни и си събирате боклуците… ще ви пречи ли ако вземете и ей онази бутилка зад камъка, както и тази полу-заровена консерва от пастет? Достатъчно е да отнасяте по едно чуждо боклуче. Кой знае колко други правят същото като вас?
3. Започнете да прилагате това отношение където и да отивате сред природата. Никой не очаква от вас да изкупите вината на всички замърсяващи хора, но си струва дребното усилие. Най-малкото заради усещането за едно добро дело.

Подробности

Тъй като в момента нямам представа дали тоя замисъл ще се осъществи, в каква част, кога и как точно (предстоят разговори и уточнения), за момента няма други подробности.

Подслон, храна, вода, време – това са неясни проблеми в бъдещето. А и в крайна сметка Созопол е на 6 километра. Дано стигнем до там да мислим за тия работи.

Това е накратко. Следете тази страница – ако има новости, ще ги добавям тук. И, да, знаем за строящия се на Веселие хотел. А сега следва лиричното отклонение.

Лирично отклонение

През последните 11 години не съм пропуснал лято, без да остана поне няколко дни на любимата ми черноморска плажна ивица. На 6 км южно от Созопол, заливът преди Дюни (Алепу). 2 километра плаж, 3 къмпинга. В началото, най-северно – Каваците. В средата – Смокиня. На юг – Веселие.

Първо ходих на Каваците, но спрях, защото плажът се развали. Десетки полу-законни строежи (застроиха Германката!) и липсата на канализация (познайте къде се излизат отходните води) превърнаха северната част на залива от кристално морско кътче в мътна и замърсена зона.

Почнах да ходя на Веселие, но спрях, защото върнаха земята на собствениците, които, (не)логично, решиха да загробят един от най-старите и обичани къмпинги по Черноморието.

Накрая се примирих със средното положение – Смокините. Разпъвам там палатката, ползвам банята, магазина и капанчето, но всяка сутрин извървявам 20-те минути по плажа до Веселие. Приятно е. Прибоят разсънващо ти мокри краката, движението и прясно изгрялото слънце те зареждат… В края на деня поемам обратно, обикновено в компанията на дългата ми сянка, хвърлена върху разбиващите се на пясъка вълни.

Обаче ентропията дебне. Последните три лета се наблюдава колосално натрупване на боклуци по плажа. От Смокини до нос Агалина – най-южната точка на залива. Чест прави на концесионерите на плажа на Смокиня, че събират боклуците, до колкото е възможно, all things considered. А тия all things са, че много хора къмпингуват по дюните и плажа, без да си плащат таксата. А много от тия хора не чистят след себе си.

От едно място нататък, обаче, никой нищо не чисти. Преди време добри хора бяха събрали и струпали някакво количество боклук на една голяма купчина с надеждата други добри хора да го извозят някъде, където и да е, само да не седи на плажа. Уви.

Както Пецата мъдро сподели, човек като види мизерия – прави мизерия. Плажуващите започнаха да си мислят, че купчината отпадъци е сметище и тя започна да расте, расте, расте… По-силен бриз ако се случи – разнася бутилки и цигарени кутии и торбички по целия плаж. И на следващия ден като дойдат гъзарите и видят по плажа боклуци… просто не събират своите, а ги оставят където им падне.

И така, един топъл есенен ден през лето двеилядо и седмо пийвахме биричка с Петьо и ни осени внезапен порив да направим нещо добро за това райско местенце, едно от малкото останали по нашето Черноморие. Дори да речем, че е с егоистични подбуди – да ни е чисто като отидем – пак ни се видя готина идея. Надявам се да се реализира…

Тук е моментът да направя лека връзка с другото блогиране по сходна тема – хотелът, който в момента се строи на Веселие. Когато го видях се обадих на Петьо да му съобщя скръбната вест. Той с много болка и разочарование каза “Еех, да бяхме знаели миналото лято, че ще е за последно… да останем повече.”

Тогава, докато обикалях около строежа, си мислех две противоречиви неща. Първо, може би този строеж е за добро – хората ще почистят плажа, за да е харабия за туристите. Така нашата идея отпада. Което ме натъжи допълнително – не стига, че ни вземат плажа, ами и не можем дори да си го изчистим!

А второто дойде като видях табелата с техническите данни на строежа. Пусков срок – януари 2009. Което ме притесни и зарадва. Значи строителите няма да приключат идното лято? И няма да изчистят? И ще има надвиснал незавършен строеж над плажа? А след малко – значи това лято няма да има заграден плаж за гостите на хотела? Няма да има спасители, шезлонги, чадъри, платен плаж? Значи може би това лято ще е “за последно”?

Така че в момента задвижваме идеята. Проучване за наемане на камиони, извозване на боклуци, такса смет, връзка с община Созопол да видим какво е дереджето…

Ако всичко друго пропадне (примерно не разрешат да се извозват до сметището, или искат някаква колосална сума, или има други административни спънки), аз лично съм готов да сберем боклуците от плажа в чували и да ги натрупаме на територията на бившия къмпинг Веселие, в дерето, което лятото пресъхва. Така поне няма да ги разнася вятъра обратно в морето.

Последното инфо

Все пак отиваме.

В края на януари бях в Бургас. Мои приятели ме известиха тревожно, че на територията на бившия къмпинг Веселие (върнат на собствениците преди няколко години и унищожен) е започнал строеж на хотел. Моментално цъфнах на мястото на събитието, за да се уверя с очите си в най-страшното. И се уверих – застрояват моя любим черноморски плаж. Преди да продължа с това блогиране ви предлагам да прочетете предното – за почистването на плажа на Веселие. Няма смисъл да повтарям фактите, така че прегледайте Лиричното отклонение и се върнете тук.

А тъй, пак здрасти.

Вървях по алеята покрай шосето, подминах Смокините и излязох на дюните на плажа. Щом се покатерих на първата дюна в далечината лъснха кранът, оградите, бетоновозите и строежът на ниво трета плоча.

Знаех, че този момент ще дойде. Още преди години, когато отивахме да разпъваме на Веселие, а ни посрещна разрушение и учтив циганин, който обясни, че това вече е частна собственост, още тогава знаех, че някой ден лакомите собственици ще вдигнат колосална постройка и ще заграбят плажната ивица.

И все пак се надявах да не дойде. Радвах се на всеки ден, прекаран на този плаж. Престоя на това малко парченце от останалия непокътнат черноморски рай беше най-очакваното събитие през годината. Винаги си тръгвах зареден, отпочинал, доволен, малко тъжен, но сигурен, че пак ще се върна.

Затова гледката на строежа ме накара просто да седна на дюната и да си поплача тихо за известно време. Слънцето, вятъра и морето ми съчустваха. Първото се показа за малко иззад надвисналите облаци и ме стопли, втория задуха по-силно, сигурно за да отвее тъжните мисли, а третото се разбунтува, явно недоволно от отношението на хората към него.

В крайна сметка отидох до хотела, вървейки по прибоя. Морето протягаше вълни към мен и успя да ме намокри обилно (след изсъхване едната ми обувка се разлепи). Направих 2-3 снимки и това беше; честно казано нямах желание за повече.

UPDATE: Оказа се, че табелата с техническите данни не била за този обект. Всъщност, нямала нищо общо. Ето коментарът, който хвърля „успокоителна“ светлина. И тъй като с мен се свързаха от четири новинарски медии, две от които ме разпитваха за експертно мнение по правни и строителни въпроси, искам да заявя нещо ясно, с големи букви.

Нямам връзки с никакви природозащитни организации. Нито с инвеститори, строители, юристи, държавни институции. Не работя за никоя медия.

Нямам представа законен ли е този строеж или не. Честно казано – не ме и интересува. Знам от (прекалено) близо за много незаконни начинания по Несебър, Мичурин, Влас, но съм на мнение, че нищо не може да се направи с методите, които аз предпочитам. Законови и правови.

Просто споделям с всички вас тъжният факт за поредния отекъл роден плаж. Надеждата не е умряла – ще чистим плажа и лятото ще разпъваме пак на Смокиня. Но е тъжно, че се разрешават подобни строежи, защото така губим и малкото, което ни е останало. А то наистина не е много. 🙁

Обиколих обекта в търсене на задължителните технически данни. Намерих една „табела“ и се изумих доста. Не разбирам от строителство, но ми се вижда странно адресът на сградата да е “УПИ 10, кв. 46А, зона В-17, ул. Враня, район Сердика, град София”, вместо реалното “На плажа на къмпинг Веселие”. Има ли сред вас вещи лица, които могат да разяснят положението? Да не се окаже внезапно, че строежът е незаконен? Щото в такъв случай похвати има много и различни…

Наличието на този строеж, обаче, не ме е обезкуражило съвсем и за момента почистването на плажа все още е на дневен ред. Искам да се възползвам от всеки предоставен момент на този плаж. Така че ще си го почистим, лятото ще си летуваме там, пък нататък – каквото сабля покаже.

Кой знае, може би този хотел ще е за добро. Може би няма да преградят плажа и да го направят платен. Може би няма да набучат чадъри и шезлонги. Може би ще го чистят редовно. Може би ще определят място за къмпинг и ще направят публична баня и тоалетна. Може би дори ще харесат цялата нудистка тайфа, която се изсипва там всяко лято….

Да не спирам да мечтая – май това е моята New Year’s Resolution.

Илийката повдигна въпрос, по който съм мислил да пиша доста пъти – за гледане на телевизия. Е, изпревари ме. Писал съм обстоен коментар, четете, пък и коментирайте, да стане приказка.

Предната седмица ми изгоря бойлер. Тъй като в квартирата съм със спряно парно и централна топла вода, може да се каже, че изгоря Бойлерът. Макар че „изгоря“ е неправилна дума. Нямаше пожар, дори нямаше пушек и миризма на бакелит. Много по-зловещо стана.

Бях го оставил включен през нощта, както обикновено правя, за да ползвам нощната тарифа и да имам вода на сутринта. По някое време чувам капане – викам си, мивката капе, мързи ме да ставам, да си капе. Малко по-късно започна едно чучуркане, както казват в нашия край – цицириса вода. Докато се надигна, прерасна в шуртене.

Отивам в банята – от всякъде в горната част на бойлера блика вода и тече по тялото, облива ел. ключа за включване и тече по пода. Панирах се, че всеки момент ще избухне, сривайки последния етаж от блока, като преди това ме електрокутира с добре прицелен токов удар.

Изключих тока централно, спрях водата към бойлера и пуснах чюшмята да източа малко вода/налягане. Еля спря да тече. И от тук започна епопеята „Бойлер“.

Няколко дни по-късно излязохме с баща ми и Берлингото да купим нов и да го монтираме. През тия няколко дни следваше престой и къпане по чужди къщя… Та отиваме самонадеяно към Техномаркет до Метро, на Цариградско, че имахме работа така и така нагоре по печатниците.

С изумление открихме, че няма нито едно свободно място на целия паркинг за стотици коли. Накрая паркирахме едва ли не на поляната. Влизаме вътре – един гигантски надпис в духа „уважаеми клиенти, няма да има ник‘ва стока преди нова година!“ Магазинът фраш с народ, а консултантите седят и се мотат. Отиваме на бойлерите – три момчета си разказват вицове. Викам – брех, момци, я що ‘ора тука, обслужвайте! А те – е ми то няма смисъл и ми сочи разпечатани на принтер А4 листи, които гласят неща като хладилници Гореньие не ще има преди 10.01.2008, микровълнови няма ‘ич, нидей търси тауавизори – няма и прочее.

От общо 5-те вида бойлери (2 Теси и 3 Дипломат), които харесах, нямаше нито един в наличност, освен мострите. Препоръчаха ми да проверя след нова година. Аз им препоръчах да дойдат да ми изтъркат петите с пемзата.

Не мога да разбера какво правеха всички тия хора там, ако няма нищо в наличност… В смисъл… никой не правеше така: влиза – а то няма стока – излиза. Мотат се, оглеждат, четат табелки, все едно наистина ще си купят нещо. Нъцки.

От там насетне обиколихме още магазини, докато накрая в Технополис станах свидетел на интересна гледка. Един пич търчи с тесте листи из магазина и крещи СКЛАААД! ПОСЛЕДНО ОТ СКЛАДААА! Оказа се, че носи инфо какво всъщност има в склада. Така успях да намеря бойлер, който да го има в наличност. Една бройка. Взех я изпод носа на злостна лелка, която изглеждаше по-закъсала от мен, ако се съди по телесната миризма.

В крайна сметка заимах бойлер, честито баня и всичко останало. Но за последните два-три дни получавам рапорти от колеги и познати, тръгнали по различни покупки – килим, посуда, декорация, спално бельо… Магазините са ошушкани здраво; пресилено е да се каже „никъде нищо няма“, но все пак подхожда на драматичното положение. Оня ден едни двама се сбиха за последната заря е реплика от магазинче за илюминации в центъра.

Явно вярно ще излезе проучването, че над 1 000 000 000 (милиард) лева ще се похарчат в татковината по празниците. Недоимък и мизерия, тва е.

Сега, обяснявам няколко факта.

1. Има един човек на име Джефри Зелдман
2. Той е написал една книга, на корицата на която е самият Зелдман със странна шапка на оранжев фон – Designing with web standards (която е преведена и на български)
3. На Цветница тая година се бяхме напили на Бойково
4. С бай Радо, като едни web standard радетели решихме да спретнем малък tribute
5. Наскоро един друг човек, Douglas Vos, се вдъхновил от нашето творчество и създал Blue Beanie Day – ден, на който поддръжниците на уеб стандартите ще носят сини шапки, за да изразят мнение. Цитирам: Show your support for web standards and accessibility. Please join us on Monday, November 26, 2007 in celebrating “Blue Beanie Day”.

Е ми тва е. Ликуй народе! Поредната победа за пиянството!

Боби
Гледал ли си http://www.ketelone.com
Там има една секция Демонстрации
Просто не е редно да се показват такива неща по време на работа

ЖороВар
демонстрациЙ

Боби
Барманът е луд
Тоя човек може да ме убеди да пия арсеник он рокс

ЖороВар
ще се просълзя

Боби
Мноооо благ е
Като прави Отвертката просто… сърцераздирателен
Прави Мохито с водка!!! Еххх
За кво ми беше да се занимавам с тия компютъри…
Трябва да се върна към барманските си корени
Sent at 1:31 PM on Monday