Боби – Page 6 – БОБЛОГ

Спагети с пиле

В Happy от край време сервират едно нещо, наречено „Спагети с пиле“. Миналата седмица се опитах да го възпроизведа в домашни условия и с лека промяна в рецептата.

Основната идея: сварява се някаква паста (в рецептата пише спагети, макар че реално се ползват капелини), отделно се запържват зеленчуци, след което всичко се смесва на силен огън, добавя се соев сос и се поднася.

Предварително предупреждение: пада бая играчка, ако нямате кухненски робот, а и като цяло има доста приготовления. А самото готвене отнема не повече от 15 минути. Ще ви трябва и голям разлат тиган, а не дълбок. Ако имате “уок” и можете да го ползвате – идеално.

Едно по едно. Първо зеленчуците. В Хепито слагат зелен лук, зеле и моркови на лентички, някакви гъби, яйце. Аз обаче зеле няма да сложа на спагетите.

Използвах два моркова, две малки тиквички и връзка зелен лук. Гъби нямаше, иначе бих сложил. Също така взех и една кутийка кълнове, защото ми се видяха подходящи като форма за добавка към паста.

Една тарелка пилешки гърди (около 400 гр), малко зехтин, половин пакет Capelinni на Barilla (всичката паста, която купувам, е само от тази фирма). Соев сос по избор – аз предпочитам ето този светъл и тъмен.

Вода в тенджерка и в нея сол на вкус (по желание). Като заври – слагате капелините и засичате 3 минути максимум. Веднага мятате в гевгир и под студена вода, да се охладят. Тази паста е толкова тънка, че от сурова до разварена = един миг невнимание. Освен това, по-добре да я оставите недоварена, след което да поеме от зеленчуците, отколкото да се развари до слепване (както направих първия път аз). А и самото ястие предполага по-жилава паста.

Пилето нарежете с много остър нож на тънки хапчици. Аз лично първо го режа на ленти по дължина, след което всяка тясна лента правя на хапки.

В широк, разлат тиган (или уок) сипвате зехтин и моркови, тиквички, гъби, пиле. Това се държи на много силен огън, не искаме да се сварят, а да се запържат, само за няколко минутки. Когато ви се видят готови (отново на вкус, защото някои ще обичат по-сурови и хрупкави зеленчуци), сипвате соев сос (аз слагам 1 с.л. светъл и половин – тъмен), добавяте кълновете, зеления лук и капелините.

На същия тоя силен огън разбърквате енергично (ако трябва ползвайте щипка или две подходящи лъжици; или ако можете – директно подмятайте сместа, ама леко с тапетите).

И това е то. Сипвате обилна порция и ядене. Обикновено върви да сложите и шишенце соев сос на масата, за да може който иска да си добави.

пп: Висш пилотаж би било да чукнете 1 яйце в последната фаза, което да се разбърка на парцали. Теоретично може и отделно, след което да се добави.

Узо с млечна салата

В началото на работната седмица – една бърза идея за разтуха след работа. Бутилка Узо Пломари, млечна салата (виж по-долу), маслини и подходяща музика – в случая Митропанос и Пападимитру.

За узото няма какво да се говори – това е достъпна и много разпространена марка. Задължително ледено студено и с ледчета, да стават кристали.

Маслини – каквито и да купите, използвайте някаква разлата съдинка със зехтин (дори и нещо такова върши прекрасна работа), за да ги облагородите. Оставете ги да престоят поне един час и то не в хладилник. Аз, понеже ям доста маслини, си имам нещо като служебно гювече, в което съм сипал около 150 мл зехтин и си държа в него маслините (най-често Каламата, известни и като Каламон, или зелени с бадем).

Млечна салата… доста пъти съм отварял дума по тая тема. Знаете ли че… едно време в Бургас, по всички кръчми, тази салата беше известна като „Тракийска“? Едва когато дойдох в София и проходих по механи и бистра осъзнах, че това не е универсално название.

Това, което сме правили в къщи преди 10+ години включваше цедено кисело мляко, краставици, орехи и подправки (чесън, копър, олио, сол, черен пипер).

През студентските години придобих навик да правя такава салата в едни големи легени от по 7-10 литра. Учудващо (или не?) – винаги всичко се изяждаше, че и имаше желаещи да оближат легена.

Подобно нещо направих на Бойково по Цветница. Свеждам описание на продуктите:

18 кисели млека „На Баба“
2 „катъка“ Аида
почти 4 кг краставици
3 големи глави чесън
400 гр орехи
връзка копър
малко сол и зехтин (от вече споменатия) на вкус

Млеката цедя по 6 броя в тензух (един пласт). Изсипвам млеката и връзвам на бохча, след това окачам да се цеди поне два часа. В случая използвах малко катък (който няма нищо общо с реалния катък, а е по-скоро смес от цедено мляко с повече сухо вещество и сметана) за сгъстяване, защото нямаше време за три транша цедене. А пък и нямаше толкова голям съд, та правих три дози реално.

Краставиците се белят и режат на кубчета като зарче за табла. Или някаква подобна по ситнеж форма. Орехите се мелят на едро или си вземате работна Баба с хаванче. Чесънът се мачка с преса или и той в хаванчето с орехите. Копър – колкото може по-ситно и си оставете малко за декорация. Сол и зехтин на вкус. Но да знаете, че тия катъци са бая солени, така че внимателно.

Цялата тази натурия се изсипва в бебешкото корито и се бърка отривисто до постигане на хомогенна смес. Не препоръчвам да се ползва вана или биде… не за друго, ами трудно се изгребва после. Ако нямате големи съдове – давайте в тенджера и на няколко пъти.

Разни забележки:

краставиците ще пуснат доста вода в салатата, така че няма грижи ако ви е прекалено изцедено /гъсто млякото
ако не се изяде на момента, салатата ще придобие дъх на престоял чесън до сутринта; решение за това е да се слага чесън индивидуално или на малки порции (същото важи за копъра)
по-маслено мляко = по-гъсто (вероятно заради повечето сухо вещество вътре), съответно се намалява нужното време за цедене; едни от най-добрите резултати съм постигал с 3.6% Елена.

Кърт Вонегът, R.I.P.

Почина още един от любимите ми писатели… Повестта за Уилбър и Илайза, които бяха като двете половини на едно съзнание (той – разсъдливата лява част, а тя – емоционалната дясна), ми е сред любимите произведения въобще и изобщо. Това усещане се засилва от фактът, че съм преживявал нещо подобно… Е, дано вече никога да не бъдеш самотен, където и да се намираш сега, Кърт Вонегът.

Цветница на Бойково

Както писах наскоро – Цветница прекарахме на Бойково, в къщата на Симо. Следва кратко сказание за това кулинарно приключение.

Редовната организация със споделен документ онлайн и този път сработи. Ето какво излезе в крайна сметка като списък с покупки и други натурии.

Общата цена от около 300 лева беше достигната със завидна точност: +/- 10 кинта. Така за по 30 лева на човек се осигуриха (теоретично) две вечери, два обяда и две закуски, както и пиенето и мезета. Менюто включваше свински пържоли и риба на жар, за гарнитура – печени картофи и млечна салата.

Свинското беше 4 кила свински врат с кост, специално го избирах да не е много мазен, и 1 кило котлети, че да има и ‘ептен постно. Начуканите пържоли подправях с някаква готова смес за скара (пак на основа кориандър), дижонска горчица на Борние и тъмен соев сос (за разлика от светлия не се отича от месото, а се „полепва“).

Рибата, нарязана на около 2 см шайби, беше обилно осолена и подправена със стрит розмарин, лимонов сок и зехтин. Тук една отметка, че толкова дребен саворин (a.k.a. океански лефер) не бях виждал! 400 грама парчето, при все, че съм свикнал на поне 1200 грама.

Тези неща бяха изпечени на жар в камината почти изцяло от Коко, в нещо като скараджийско кръщение. Около 1/5 от всичко беше леко позагоряло, но другия път, сигурен съм, ще се справи по-добре.

Картофите карахме по вече изпитаната схема. Всеки картоф се завива плътно в алуминиево фолио отвсякъде. След това се хвърлят в жарта, може и директно във/около огъня. Противно на очакваното – не изгарят, а се изпичат много равномерно. Белиш, цепиш, слагаш масло и сирене и набиваш докато е горещо.

Млечната салата беше съставена от около 15 изцедени кисели млека (които цедя на място, в тензух), 3 катъка на Аида, към 4 кила краставици, 400 грама орехи и 4 големи глави чесън. Правихме я на три транша, щото то просто няма толкова големи съдове там.

За останалите дреболии (мезета, сухоежбина и прочее) можете да се ориентирате от документа. Направихме и няколко снимки от мястото на събитието. Вече са качени във Фликър и надлежно описани. Забавлявайте се!

пп: Интересен факт е, че не изтрезнях 3 дни. В петък пристигнахме към 10 вечерта и до 01 вече бях се омотал. После дойдоха Бабата и после – Симо, така че до към 5 часа пихме. След бърза закуска към 11 сутринта в събота (с филийки и бира), подпочнахме един джин, който ме държа до ранната вечер. Тогава минах на бири и вечерта – пак ракия. В неделя пихме бира на гладно, а след това в Пловдив – джента…

Мета данни и език

От известно време размишлявам по този въпрос – на какъв език трябва да са мета данните?

В частност текстовите данни – тагове, ключови думи, описания, captions, както искате ги наричайте. Примерно таговете във Фликър или тук, на блога ми. Както и описанията на снимките, пак във Flickr (въпросът може да иде по-далеч – имена на папки на харда, език на тагове в MP3-ки и много други).

Първо си мислих, че в идеалният вариант всички данни ще са дублирани на всички езици нужни. Добре, но до сега не съм видял уеб или класическо приложение, което да подсигурява качествено подобен mirror на информацията. Да пищи, когато липсва даден превод, да подтиква към въвеждането на следващия липсващ и прочее.

После си казах, че мета данните трябва да са съобразени със самите данни – защо ти превод на английски за тагове, ако цялото съдържание е на български? Добре, но как се отнася това за снимка или илюстрация или видео? Ако снимам Витоша и поставя като таг само „витоша“, как ще може един хамериканец да намери тази снимка?

Обратната страна е писането на тагове само на английски. Защото е много разпространен, на практика световно познат. Обаче така пълниш мрежата със „чуждо“ съдържание! Ако всички следват този принцип, в крайна сметка няма да остане родно в Уеба. Да сме отворени към света не значи да сме затворени към нашето си.

Сега ми предстои да си купувам акаунт във Фликър и да почвам да качвам снимки от новата сапунерка. Дилемата се засилва… На снимките от запоя в Бойково да слагам ли въобще английски тагове? Или само английски? Или само на някои от тях? На кои по-точно?

По принцип не поставям въпроси по този начин, но… какво мислите вие?

Постен боб в гърне (с пържоли)

Събота беше ден за разядка. Затова и реших да направя последната за сезона зимна манджа, след което да минавам на пролетно-лятна кухня. Който ме познава се досеща, че този постен боб не ще да е съвсем постен. Като рецептата за палачинки, която започва така: „вземате една сварена телешка глава…“

Първо за гърнето. Аз имам един съвсем обикновен глинен съд с обем около 4 литра. Примерна снимка имам от блогирането за заека в гърне. Предварителната му подготовка се състои в загряване във фурната, защото по този начин се съкращава времето за готвене.

За боба. Използвах около 400 грама зрял фасул, като го почистих, измих и накиснах 24 часа предварително. Тъй като готвенето в гърне не дава възможност са смяна на вода или други мурафети, накисването на боба улеснява сваряването. Ако наистина бързате, може да го подварите за 30-тина минути, след което печенето става и за под 2 часа.

Месото – свинско с кост! Класическото изпълнение е с по-чисти (без много мазно) ребра, които се редят по стените на гърнето, като облицовка отвътре. Аз не можах да намеря толкова много хубави ребра (за това гърне ми трябват около 1.8 кг), затова освен тях сложих и няколко котлета с кост.

И така… Месото подправих с някаква смес за барбекю (на база кориандър) и тъмен соев сос. Оставих да отлежи два часа. След това го наредих по вътрешните страни на гърнето.

Нарязах на едри парчета половин килограм гъби, омешах със суровия, но накиснат боб и изсипах в гърнето. Успоредно с това запържих 3 големи глави лук с 3 препълнени лъжици червен пипер. Добавих към 400 мл домати от буркан, две кубчета зеленчуков бульон, лъжица захар и лъжица сол, поизпарих за 5 минути, мушнах суха люта чушка и изсипах доматената смес в гърнето.

Покрих всичко отгоре с останалите котлети, поставих фолио на отвора на гърнето, захлюпих и пекох на 200 градуса в продължение на 3 часа и 30 минути. Сервира се много внимателно, защото мръвката се разпада… от кеф 🙂 ! Ето снимка.

В резултат 7 души + моя милост останаха много доволни.

Още строителство по морето

С наближаването на лятото разните ми блогирания за морето започват да се пълнят с коментари. Например това. Предната седмица от Главбулгарстрой, за които печатаме понякога различни материали, донесоха за изработване една брошура за ново селище на брега на морето.

Без да се зачитам в текста, гледайки снимките, в мен се оформи едно притеснение. Някак позната беше тази чупка в плажа, а и цялата местност. Разгледах схемата и – о, ужас – строят в южния край на залива на Дюни!

Приятелите ми знаят с какво умиление говоря за този плаж. Там съм прекарал едни от най-хубавите си морски моменти, дали с родата като по-малък или с компания, в гимназията.

Тъй като ваканционно селище Дюни, заедно с новия хотел на завоя на баира, заемат една много малка част от голямата плажна ивица, плажът на Дюни винаги е бил празен. По курортните стандарти… Дори в пиков сезон можеш да се разположиш на 4 квадрата без да има никой на 20 метра в околовръст.

Помагат и фактите, че няма кръчма наблизо, няма постройки, няма течаща вода, трябва да оставиш колата спряна до пътя Созопол – Приморско, следобед е почти винаги ветровито, излиза бая вълна, а на места дъното е опасно, заради скали на първите 2 метра.

Сега като пиша това и си давам сметка, че звучи доста заплашително. Но, вероятно защото си е моят плаж, си го обичам много и не минава лято без да прекарам там поне два дни. Ако си носиш хладилна чанта, два чадъра за завет и дюшек или бодиборд за баунсене по вълните – не мисля, че на човек може да му трябва нещо друго.

Та скоро южният край на плажа на Дюни вероятно ще бъде резервиран за гостите на „Saint Thomas Residences“, което ще се изгради на нос Хумата. А името на комплекса идва от островчето, което повечето местни хора знаят като „Змийския остров“, по официалному – св. Тома.

Още едно местенце по черноморието отесня.

пп: Ето връзка към сателитна снимка на носът и островчето.

Вертикален ритъм (част 2)

В първата част обясних малко теория и показах три уеб примерчета на тема вертикален ритъм в страницата. Ако сте разгледали кода на примерите, вероятно ви е станало ясно кое как е. Сега ще се опитам да обясня защо е така, както и стъпките, през които минах, за да направя примерите (отворете ги (1, 2, 3), защото надолу обяснявам по тях). И така…

Когато започвам типографското оформяне на уеб страница, в началото работя в пиксели, а след това преминавам в относителни мерни единици. Ето една примерна последователност:

Избирам подходящ шрифт (и алтернативи) – това си е цяла отделна тема за разговор. Освен това е доста субективно решение. Още повече, че изборът в уеб средата се свежда до има-няма 10 шрифта…
Избирам размер на шрифта в пиксели – изпробвам различни стойности, като тествам и алтернативите. Добрите алтернативни шрифтове имат подобно излъчване при еднакъв размер. Имайте предвид, че на модерните резолюции (1024х760 и нагоре), всичко под 11px е нечетимо в 90% от случаите.
Избирам височина на линията (line-height) – търся четимост на реда, но не прекалено разкъсване на съдържанието. Някои често спрягани в полиграфията двойки размер/междуредие са 11/13, 12/14, 14/16. Разбира се, междуредието зависи много от самият шрифт. Освен това, аз лично завишавам поне с 1 втората цифра в тези двойки, тъй като на екран нещата стоят по различен начин от печатната страница.
Забележка: в CSS line-height не е точно междуредие (leading). Защото добавя височина под и над реда, а не само под, както е в печатните технологии. Това означава, че ако имате 14 пиксела шрифт с line-height 18 пиксела, тогава този текст е центриран вертикално, имайки по 2 пиксела горе и долу.
Преминавам от фиксираните px към относителните em. Защо това е добра практика е обект на друга статия. Един бонус е възможността потребителя да увеличава/намаля сам размера на шрифта през браузъра. Използвам известната хватка за приравняване на размера на шрифта в различните браузъри: font-size: 62.5%. От тук нататък 1em = 10px.

Избрал съм шрифт Palatino, като за алтернатива съм поставил Book Antiqua, който е много подобен на Палатино. Като крайна мярка – Georgia. Cambria, който е от новите за Виста, съм поставил на първо място само заради експеримента.

За размер се спрях на 14px = 1.4em, което ми се струва достатъчно четимо, а и всички знаете, че съм фен на текст с добър размер, а не миниатюри 🙂 ! При размер 14px, най-малката разумна височина на линията е 18px. А сега – математика.

Тъй като работим в относителни мерни единици, трябва да зададем line-height в някакво отношение спрямо font-size на същия елемент. Отношение се получава чрез деление: 18 / 14 = 1.286 (закръглете нагоре до третия знак). Задавайки 1.286em line-height, указвам на браузъра да направи височината на линията 1.286 пъти размера на шрифта, ерго – 18 пиксела. Ако сега потребителят промени размера на шрифта (а начини за това – бол, директно от браузъра), височината на линията ще остане пропорционална на размера на шрифта.

Можем да зададем и отстъпи (margin), макар че, в повечето случаи, отстъп горе и долу на параграф е трудно реализируем хармонично. Най-простото решение е да зададем margin: 0 0 1.286em 0, което ще симулира един празен ред след всеки параграф.

Като имаме предвид казаното до тук, за да създадем вертикален ритъм е нужно само line-height и margin (-top или -bottom) навсякъде да бъдат кратни на избрания line-height, в случая – 18px. Например:

заглавие с размер 20px (2.0em): 18 / 20 = 0.9em или 1.8em line-height (или margin)
заглавие с размер 16px (1.6em): 18 / 16 = 1.125em или 2.250 line-height (или margin)
забележка с размер 12px (1.2em): 18 / 12 = 1.5em line-height (или margin)

На заглавията нарочно съм дал две възможни стойности, тъй като по-ниската е удачна само при заглавия на един ред. При такива на няколко реда и малък line-height ще се получи застъпване на редовете.

Малък спек в системата внасят изображенията в текста, тъй като имат трудно предвидими размери. Нужно е височината на всяка снимка да бъде отново кратна на избрания line-height и по възможност – да бъде зададена в em. Тези две изисквания в общия случай са неизпълними. В примерите съм „форсирал“ височина на снимките, но това води до кофти превю или дори непропорционални деформации. Има някои начини за заобикаляне на проблема:

Ако правите всичко на ръка, форматирайте снимките в подходящ размер след избор на размера на шрифта. В нашия случай, примерно 180px височина за превюто или 360px за хоризонтална снимка.
Ако правите CSM, който позволява качване на изображения, лесно можете да направите генерирането на превюта да бълва подходящо форматирани изображения
Възможно е да поставяте всяко вложено в текста изображение в таг <span>, след което да задавате височина на span-а, най-близка до кратно на избрания line-height. Това е относително лесно, ако планирате CMS. По този начин, ако имате колона с основа 300px, очевидно изображението ви трябва да се смали до 300px за превю в колоната. Остава само да вземете височината на полученото превю и да намерите най-близкото кратно число нагоре.
Сигурно има още 1001 хитри начина, но вън напече приятно и някак си не ми се мислят повече 🙂

Излишно е да казвам, че тези похвати не могат да бъдат прилагани винаги. Но все пак да ще спомена. Има редица сайтове или печатни материали, в които подобен вертикален ритъм няма смисъл. Там обикновено се прибягва към grid systems и други пропорционални системи, но за това – в следващия живот. Ако, обаче, ви се налага да оформяте приличен обем текст или съдържание, което е с доминираща текстова част – отделете малко време да обмислите и изградите „стратегията“ си предварително. Това ще ви спести чуденки в последствие и ще придаде хармочност на продукта.

А сега, след толкова писане, наздраве!

пп: Утре ще се опитам да пусна примерче и за Word, защото още преди да пусна това блогиране вече имах два мейла по темата!

ппп: Общо станаха три части: първа, втора и “трета” част.

Вертикален ритъм (част 1)

Глава 2.2 в книгата The Elements of Typographic style е озаглавена „Vertical motion“. По тази тема има писани не малко материали (пример, пример). Реших, че нещо на роден език може само да обогати средата. А и ще се опитам да го курдисам разбираемо и използваемо.

Най-често срещаното тълкувание (в предпечата, а и въобще) на „вертикален ритъм“ включва:

избор на подходящ размер на шрифта, комбиниран с удачно междуредие и отстъпи. Междуредие – leading; чете се „леддинг“ и идва от lead – олово на английски, тъй като в ония времена са се използвали оловни ленти за разделяне на редовете метални букви, изграждащи текста. Отстъпи – margins, от там и родната чуждица „маргинален“ – по края на нещо, граничен.
хармонично композиране в дълбочина (надолу по страницата) на всички елементи – текст, няколко нива заглавия, забележки, бели петна (whitespace)
подравняване на редовете в отделните колони, при дву- или многоколонен текст (често срещано явление в уеб средата). Това важи и за лице/гръб на печатни страници – вдигнете срещу светлината страница от някоя книга и вижте дали редовете текст са равнени на лицето и гърба.

Тъй като искам да се придържам към по-практичната страна на нещата (има достатъчно книжки в посока теория), съм направил едно-две примерчета. С тях илюстрирам как може да се постигне един балансиран ритъм в уеб средата с помощта на елементарен CSS код и малко математика.

Ако се интересувате от крайния резултат и общото естетическо внушение, а не от това как да го постигнете – давам тук направо трите примера:

Обърнете внимание как в двете колони редовете са подравнени, въпреки, че има вариации в размера на шрифта, заглавия, изображения. Излъчването на текста става по-хармонично, с открояващи се заглавия, които за момент дърпат вниманието на читателя, след което текстът продължава в познатия ритъм.

Първия пример наричам строг, защото отстъпите между елементите са равни, еднакви. Това прави цялото съдържание малко стерилно, но може да е подходящо в определени случаи – технически текстове, примерно. Нужно е по-силно разграничаване на заглавие от текст.

Втория пример е по-свободен, тъй като заглавията излизат от общия ритъм. Близостта с текста и отстъпа от предния елемент създават по-разбираема връзка между елементите, групират ги.

Този принцип може да се приложи в почти всякакви условия. Договори и оферти, писани на Word, печатни материали, странирани в InDesign, уеб страници, Flash сайтове… Стига инструментът да позволява задаване на размер на шрифта, междуредие и отстъпи (конкретно отгоре и отдолу).

Ако разгледате кода на примерите (и разбирате от тази материя), ще се ориентирате как е изградена системата. Всичко се свежда до:

Избор на шрифт и размер за основния текст
Избор на междуредие (и/или отстъпи) за основния текст
Смятане на междуредие / шрифт = Х (ако искате относително задаване на размерите, както е по-добре за уеб)
При всички други типове съдържание – използване на междуредие (и/или отстъпи), кратно на избраното в стъпка 2

Подготвям по-подробно обяснение, което ще публикувам по-късно днес или утре. Там ще се опитам да обясня логиката, по която са направени уеб вариантите от по-горе, а ще гледам да пусна и Word-пример.

пп: Ето една презентация в PDF формат по общата типографска тема. Росна-пресна.

ппп: Чак сега се загледах в примера на 24Ways и е учудващо приличащ на моя. Great minds think alike.

пппп: Общо станаха три части: първа, втора и “трета” част.

Редовни цифри (text figures)

Човек би си помислил – 10 цифри са, къде ги видя тия редовни и нередовни! Да, обаче… има много видове цифри, повечето от които – масово непознати. Ще зачекна тази темичка леко, както и няколко притеснения. Извинете предварително за свръх-опростения поглед върху нещата, но нали не искам да изгубя детската аудитория!

Започвам направо – цифрите, които са навсякъде около нас, са главни, а не редовни. Както това са ГЛАВНИ букви, а това – редовни. Ето ви картинка на редовни цифри от Wikipedia. Аз им викам редовни, защото е близко и подходящо като понятие, имайки предвид употребата им. Известни са и като old style figures (OSF в името на шрифт с редовни букви) или non-lining figures (LF в името на шрифт с главни цифри).

Този блог е демонстрация по темата. Използвам широко известния (и вървящ с Windows / MacOS X) шрифт Georgia, който (и защото) реално е единствения масово разпространен шрифт с редовни цифри. Ето на: 1234567890.

Как е започнало всичко? Едно време, ееей в ония времена (преди XII век), хората ползвали римски цифри (като тия в предните скоби). Някъде по това време в Европа се промъкват арабските цифри – тези, които ползваме като форма и до днес.

Обаче тези арабски цифри са били съобразени с височината на малката буква в шрифта (x-height). По този начин се постига по-хармонично и цялостното излъчване на редовния текст с цифри в него. Да не говорим, че се чете по-лесно (по принцип).

По това време шрифтовете са се изработвали във формата на метални отливки в различни големини. Всеки типограф / словослагател / печатар е имал едни дървени сандъчета с буквички, с чиято помощ е набирал текста, буква по буква. Занаят, тате! Всичко избарано, а не китайско…

В тази посока няма да отивам, а направо ще прескоча към края на идилията. Към къде началото на XX век започват да се появяват разни механизирани методи за набиране на текст. Линотипери, фототипери и прочее. В захлас от новата технология, сума народ започва да преправя (прерисува, пресъздава) шрифтове, които са се използвали векове преди това, като в процеса на това преправяне едно от първите неща, които загаря, са text figures – редовните цифри. Отделно лигатурите и какво ли още не, но за това друг път. Цялата тази история има различни версии, но в случая важен е резултатът.

Сто години по-късно (и десетки хиляди шрифтове в цифров формат) хората започват да се усещат. Шрифт дизайнерите се попипват едно такова притеснено и да се чудят „А бе дъл нямаше ей тукинка едни такива странни цифри, май?“ Започват да се появяват шрифтове с редовни цифри и други благини.

Иронията е, че ги наричат old style – старостилни! Това е все едно да се пускаш 8 години със ски, на деветата да изхвърлиш ските и да ползваш шейна, а на десетата да почнеш пак да ползваш ски, ама да им викаш старостилни шейни!

Фактът е, че тези цифри трябва да се използват в редовен текст, а главните – само в съчетание с главни букви. Чичо Брингхърст пише в книгата си The Elements of Typographic style:

3.2.1 Use titling figures with full caps, and text figures in all other circumstances.

Обаче има два технически проблема, които, поне за момента, не са лесно заобиколими.

В момента в Unicode стандарта няма определени места за тези цифри. Според мен, правилното решение е на позициите U+0030:39 да бъдат поставени редовните цифри, а на нови позиции – главните цифри, които да се извеждат с Caps+цифрата или подобни хватки.

Съответно, дори да имате шрифт с редовни цифри (Georgia, или някои от новите във Vista), няма как да извадите главни цифри за местата, където са нужни. Решение би било да се използват два алтернативни шрифта. Примерно, ако си купите FF Meta, кирилизиран от Paratype. Там всяко начертание има LF & OSF варианти.

Ето ви и един пример с родна продукция. Направен с двата варианта Garamond на ХермесСОФТ. HS Garamond SC OSF e с редовни цифри и капителки (малки главни букви), а HS Garamond е „нормален“ шрифт (с редовни и главни букви и главни цифри).

Такъв микс може да се уреди в печатната продукция, но не и онлайн. Тъй като няма нито един толкова разпространен шрифт с два варианта.

Преди време си мислех, че би било удобно с CSS (с text-transform) да се сменя upper/lower case на текста. Тогава лесно можеш да направиш редовните цифри във главни. Стига да бяха направени шрифтовете по вече описания начин, а те не са, поне не още.

Всички workarounds са тъпи – намаляване на размера на главните букви, за да не изпъкват толкова неприятно, редактиране на шрифта и ръчно натаманяване на втора версия с главни цифри… До някъде само Flash + font embedding е решение, но твърде затворено.

Естествена красота

Преди няколко седмици, скачайки от сайт на сайт във връзка с разни техники за фото ретуш, попаднах на един клип. „Реклама“ на Dove, сътворена от огромните Ogilvy. В този клип показват едно момиче, което бива преобразено със силата на козметичната индустрия и Фотошоп.

Тогава това ме провокира и започнах да пиша един дълъг и разпален мат‘рял на тема външен вид, красота, маските, зад които се крием, комплексите ни, вечната самомнителност и незадоволеност. Искаше ми се да стане нещо като възхвала на естественото, а то се превърна в мощна псувня за всички:

гримирани с директно с маламашка и мистрия хора, до там, че не личат порите, цвета и въобще наличието на кожа
депресирани съзнания, които не приемат сами себе си
хора, които не отиват и боклука да хвърлят без грим и гъзарски кецки
криещи се зад пластове декорация дори от най-близките си
живеещи в страх, да не би да се види истинското им аз

Така че няма да публикувам това, а само едно лично мнение. Ако не се харесвате такива, каквито сте, никой няма да ви харесва. Декоративната козметика и култура е лъжа за пред хората, но по-лошо – за пред вас самите.

Дале дон Дале

Преди три години по дискотеките се завъртя един доста натрапчив хит с бая ремикси. Негов изпълнител беше латиното Дон Омар, а песента – Dale don Dale от албума The Last Don.

След като побаунсихме на тоя пуерторикански хит, находчиви родни цигани превърнаха изпълнението в кючек, че да можем и да повъртим гъзове малко. И тоя кючек също стана невероятен хит – една от най-пусканите не-поп-фолк песни по чалга радиата. Имам едно усещане, че сега ако го превърнат в симфония и я изпълни сливенската духова музика – пак ще стане хит.

До момента знам за две издадени изпълнения по темата – Леш Дале на Аско Шен и Дале, Дале на Динго и Асан Баба. Реално различни свирни, различен текст (чок гюзел, чок шукар!), дори темпото е различно. Но все пак са почти еднакви интерпретации на тема Don Omar.

Тази медолия е толкова популярна, че едва ли има цигански оркестър, който да не я изпълнявал на живо някъде. Търсенията ми (и допитване до компетентни органи) показаха орк. Кристали, орк. Яница и още една камара народ, който гледа да се разпише. Има дори записи от Най Клуб, до които не мога да се докопам 🙂

Приятно фъфлене на гюбеци!

Новите шрифтове във Vista

Вероятно някои от вас знаят, че от доста време се интересувам активно от типография. Това е първото ми блогиране по темата, в бъдеще ще има още.

Една от големите новини покрай новата версия на Windows – Vista, беше наличието на 6 шрифта, специално създадени за медии с ниска резолюция – екран (със и без ClearType), кофти офис принтери и прочее. С други думи – да издържат на тормоз.

По темата има едно страхотнo филмче на Channel9, в което участва Bill Hill (известен мозък в тази сфера). Също така има и предостатъчно ревюта из нета, ако ви се чете.

Шрифтовете са:

Calibri – несерифен, с леки заобляния по окончанията и снадките на буквите
Cambria – серифен, но с добра плътност на линията и серифа, изглежда леко кондензиран заради пропорциите на буквата (издължена)
Candara – несерифен, със специфична варираща дебелина на гредата, което носи някакво „неофициално“ излъчване.
Consolas – несерифен, monospaced, създаден като шрифт за програмиране, добър заместител на Courier.
Constantia – серифен, но със специфичните остри (или триъгълни) серифи, които са достатъчно плътни да не се губят при ниски резолюции, но и по-фини от тези на Камбрия, което прави Констанция доста по-елегантен. Прекрасен заместител на Times New. Личен фаворит!
Corbel – несерифен, с прави, равни греди, с излъчването на Frutiger. Определено заместител на Ариел и Вердана, взети заедно 🙂

Спесимен на всички шрифтове можете да свалите от сайта за типография на Майкрософт (Type Samples.xps). Този „странен формат“ можете да отворите спокойно в Internet Explorer (и да разпечатате от там), стига да имате инсталиран MS.NET Framework 3.0 инсталиран.

Аз все още не се чувствам компетентен да критикувам шрифтове, макар че имам изграден вкус и око за много особености. Затова няма да се впускам в поетични анализи, а ще пристъпя към нещо практично.

Ако нямате Windows Vista или Office 2007, които са двата легални и логични начина за набавяне на шрифтовете, можете да се сдобиете с тях по друг начин (също легален). Ето как:

Сваляте си Office Compatibility Pack for 2007 File Formats, което реално дава възможност в по-стар Офис пакет да отваряте новите документи от Office 2007.
Така полученият FileFormatConverters.exe разархивирате, десен клик и Extract here (командата зависи от инсталираният ви архиватор).
Ще получите 6 файла, от които ви трябва O12Conv.cab. Разархивирайте го по същия начин.
Ще получите много файлове, от които ви трябват всички с разширение .TTF и икона “О” (за OpenType шрифт). Те са общо 24 броя (6 шрифта по 4 начертания (regular, bold, italic, bold italic))
Копирайте си ги в отделна папка, примерно Vista Fonts, и изтрийте всичко останало. Сега вече можете да ги заредите с вашия font manager или да ги пуснете директно с C:\Windows\Fonts.

Разбира се, ако имате Office 2003, можете да стартирате направо първоначалното FileFormatConverters.exe, стига да искате този конвертор да се инсталира.

БГСайт – la grande finale

И така, големият и дългоочакван финал на сагата!

Знаете ли че… положението в България е „пробито корито“? Разбира се, всички знаят това. Обаче никой не обича да му се навира носа в проблемите. Не дай си боже някой луд да стане и да се извика „Потъваме!“. Изведнъж се надига хор ядни гласове – „Седи долу, бе, идиот! Клатиш лодката!“.

Е и? Тя и без това е пробита, тече от всякъде, а и не е лодка, а корито. Поне да имаме смелост да наричаме нещата с реалните им имена.

Когато реших да приема поканата за жури в БГ Сайт 2006, имах доброто намерение да подобря нещо в конкурса. Ако не с моментална намеса, поне с предложения или критики. Смятах да проверя от къде тръгва цялата тая негативна енергия, насочена всяка година към журито (всички сме виждали десетките обвинения за корупция и некоректни похвати). И накрая ми се искаше да пусна едно блогиране, в което да опиша реално как седят нещата.

Чудно ми беше, че за толкова години никой не си беше направил труда да опише подробно това велико журиране. Вече разбрах защо – не искат да се излагат хората. Е, аз от това не се притеснявам…

Ако всичко беше just peachy с цялата организация, нямаше да има толкова надигнат вой всяка година. При това от участниците. В крайна сметка, те са най-важният елемент в БГ Сайт. Всичко трябва да се върти около тях и тяхното удобство. Престижът на конкурса всъщност зависи от това до колко участниците вярват в него и го смятат за меродавен.

Аз бих пуснал мой сайт на такъв конкурс, за да чуя мнението на 15 човека специалисти за него. Да видя как го оценяват по различни критерии. Да го съпоставя с оценяването на други подобни сайтове. Уви, тези неща не са възможни при БГ Сайт.

Само между другото: това, че титаните на родната уеб продукция (ABC, MAG, Netage и прочее) приемат участието в конкурса за нещо като частна надпревара (и съответно осигуряват половината участници), не би трябвало да променя нещата по никакъв начин.

Та да си дойда на думата и да приключваме тоя въпрос. Жустин обяви, че нямало да има вече БГ Сайт, защото „се уморих да давам по хиляди пъти подобни обяснения“.

Когато написах въпросните две блогирания, разбунили кошера, идеята зад тях беше широката публика да разбере как седят нещата, други хора да си извадят поука и да променят нещо, но към по-добро, следващия път. Идеята беше да се защити интересът на участниците и да се подобри процесът на провеждане. Идеи – бол. Я как хубаво се допитваха момчетата от Търново за техния конкурс. И колко неща бяха предвидени като проблеми още преди началото. Можело значи.

Разбира се, че понякога трябва да крещиш, за да ти обърнат внимание, както беше в текущия случай. И изведнъж станах като Gandalf Stormcrow – идващ да съобщи лошите новини, когато всички останали се спотайват по дупките си. Днес дори получих писма в духа на „Как можа?! Заради теб спряха хубавия конкурс!“.

Ако ще спира БГ Сайт – good riddance! Но поне имайте доблестта да не се извинявате с моята откровеност. Проблемите са реални и те са причината за спирането на конкурса, а не умората на Жустин или моите писания.

Well, that does it…

Колко струваш?

Преди година и половина зачекнах съвсем леко и отгоре темата за парите. Това е така, защото като цяло не обичам да говоря за пари – не щото не разполагам с тях (което си е вярно), а защото не се определям според тях. Да, обаче… гледам Стилиан опитал да обади нещо в тази посока и последният параграф ме наведе на размисъл. За неща, които съм си мислил многократно и споделял сегиз-тогиз с познати, но обикновено не ми вярват.

Ако щете вярвайте, но когато си водих отчет (в продължение на три години, до преди година), от него лесно излезе на яве един доста смущаващ факт. Разходите ми на месец бяха в диапазона 180-220 лева, осреднено за година.

В този отчет влизаше почти всичко – от дъвки и бири на крак, през обяди и билетчета, книги и музика, до пътувания, отпуски… Обзавеждане, дрехи и хардуер – т. нар. непредвидени разходи – не се смятат. Отделно са и разходите за квартира, режийни, входни такси и т.н.

Досещате се, че не си купувам бира по 4 лева малкото шишенце, като Петьо; нито карам БМВ катафалка, като Хунта. Най-скъпата ми дреха струва към 50 лева, същото важи и за обувките и това са единични случаи. Но това не ме подтиска по никакъв начин, даже напротив. Тогава (а че и сега) бях сигурен, че ако живея в собствено жилище и се ограничавам умишлено, спокойно мога да мина с 300 лева на месец, гранд тотал.

Та и баба ми се справя със 70 лева, аз ли няма да мога?!

Приятелите-хапове в Бургас бяха изобретили диета, която включваше килограми ядене на ден за 250 лева на месец! Разбира се, очаква се да купуваш замразена скумрия на 20 кг леден блок, телешко трупно (половинки обикновено), ориз в чувал, мляко в баки и неща от тоя род. Но работи и имаш предостатъчно полезна храна!

Бах, като си припомня преди 3 години лятото… Две седмици на морето струваха към 300 лева, от които 100 бяха за бензин! В крайна сметка, колко пари можеш да похарчиш, ако по цял ден лежиш на плажа и цъкаш табла? Или обикаляш да направиш някоя снимка. Който е летувал с мен – знае.

За финал – една трогателна бебешка история.

Имам познат, който е набор 1980, женен от доста време и има дете. До третата година на детето, тяхното домакинство разполагаше с около 700 лева на месец. Около, защото част от тези пари идваха от сватовете, а те не винаги можеха да отделят равно количество.

Сега, като платиш квартирата в Дружба 2 (по ония години – 200 лева), както и режийните ток, вода, телефони, топлина, сами виждате, че отглеждането на детето става трудно доказуемо по математически път.

Имам други приятели с дете, които ми показват отчета си (какъвто аз ги научих да водят в Ексел) и там се виждат 900-те лева, които отиват на месец извън квартирни и режийни за бебето, храна и тях самите. Правили са калкулация, че при максимално свиване могат да минат с 700.

Каква е разликата? Първата двойка са много щастливи хора, винаги гостоприемни и усмихнати, весели нео-хипари. Втората двойка са работохолици, хора забити в офис проблеми и дедлайни, дори някак изглежда всякаш им е трудно да се радват на детето си.

My point is, че почти всичко е в главата.

Стихче

Днес сутринта на пробуждане в главата ми стоеше следното стихче. Побързах да го запиша (със затворени очи, защото реално още спях) на лист хартия и сега го пускам тук. Странно звучи, вероятно защото е сънотворение, а странността се засилва от фактът, че до сега не ми се е случвало нещо такова.

Две сладки хали с плитки руси.
‘Де са?
Нагазиха във заливчето и вилнеят!

Животни морски – всички изпокриха се!
Във стрес са!
Надзъртат иззад водораслите и чудят се –
На сушата такива ли виреят?!

Няколко неща за мен

Пецата опитва да отприщи една инициатива, позната по западните блогове от край време. Споделяш няколко неща, които (се предполага че) широката публика не знае за теб. Да пробваме?

Аз, обаче, виждам няколко основни проблема. Първо, по-общите неща за теб ги знаят повечето ти (добри) приятели. Второ, инстински интересните пикантерии са най-съкровените и повечето хора не се престрашават да ги споделят. И трето, тъй като хората често се определят от околната среда, всеки е застрашен да споделя неща за нея, а не за себе си (примерно Петьо, който обяснява за сестра си или по западните блогове неща от рода на “баща ми е еди кой си”). Същото важи и за нереализираните мечти.

Затова ще се пробвам възможно най-откровено и изцяло за мен.

В гимназията подпийвах до такива нива (защото бях тъжен, но никой не разбра), че:
- доста от връзките ми са прекъсвани заради пиянско поведение
- са ми открадвали дрехи докато спя в тях на някоя поляна в Морската, като едно от по-късните напивания включваше раница с първия ми паспорт (ерго бил съм на 16) и ключ за нас
- съм повръщал в градския транспорт, в класната стая по време на час, през терасата и в нечия мивка нееднократно; еднократно повърнах в торбата с екипчето за физическо на съученичка
- посегнах на живота си с тъп нож и още нося белезите на дясната си китка – за това не знаят и най-близките ми роднини, понеже се спасих с една елементарна превръзка
За сметка на пиенето, до края на гимназията не съм пушил цигари, нито съм вземал твърди и синтетични наркотици. В (мисля беше) пети клас опитах една цигара от тези на майка ми и едвам не припаднах от кашлица.
Когато живях в Бургас, имах период на дружене с опасни хора. Стигало се е до масови побои и палежи из циганския квартал. По това време направих и първата си “бата” – изрязах сапът от една стара мотика на дядо ми. След като цигани пребиха до кръв с колани мой близък приятел на Альошата (центъра на Бургас) посред бял ден.
В гимназията си купувах презервативи, но не ги ползвах. Мисля, че беше нещо като гъзария, макар че сега ме е малко срам. Но явно съм късметлия, защото нищо не съм пипнал, при все random сексът. И съм си правил СПИН тест.
Гершуин, Queen, Kraftwerk, Modern Talking, The Beatles – първата музика, която слушах, от плочите на нашите. За не малко учудване сред познатите и непознатите ми, аз съм музикална свиня. Мога да се кефя и купонясвам на почти всякаква музика. През годините съм минал през денс и диско (La Bouche, anyone?), чист поп (фен на Take That съм), rock&roll, метъл (комерс хави), хард кор (имахме и група), рап, всякакви черни хави и r&bта (заради бат Бони и и първото Funky Town в Бургас), blues (Muddy Waters още ме кефи), латино във всякаква форма, българска народна музика, гръцко народно и модерно, сръбски турбофолк, чатлама (циганско, кючеци), хаус (пак комерс нещата и вокалните изпълнения), дори разни по-техно неща (едно време ходих на Decadance & Metropolis и сигурно бях единствения не с ганджа, а със шише ракия). Това ми отваря доста хоризонти, за разлика от мнозинството хора, които се спичат на момента, ако няма тяхната музика.

ОК, ето, станаха пет неща. Щафета не мога да предавам, защото не познавам 5 блогъра. Гената няма да тръгне да пише такива работи, а Коцето заряза блогирането отдавна. Останалите Пецата ги призова.

08.12 на Бойково

Студентски празник би трябвало да се празнува от всички, били някога студенти. Затова и ние не пропускаме, макар повечето да са незавършили от 5-6 години насам, а други завършили отдавна. Тази година плановият запой на ФлашБГ тайфата се разпадна на две парчета – Троян (купешки купон, алез инклузив) и Бойково (кулинарна вечеринка самоделка). Следва кратко описание на хранително-питейната страна на празника.

Още от начало да кажа, че като цяло съм фен на експлорване на кръчмета по селца и необичайни гозби. Но понякога просто не търся това и ми се иска сам да си приготвям нещата, а не да разчитам на неизвестен готвач, който да не посоли телешкото или на смотан келнер, който да стопли ракията докато я донесе.

Затова и миналата нова година на Косово не ми допадна особено от кулинарна гледна точка (по таз причина и не описах подробно). Благо си е да ти принасят и отнасят, а ти да клатиш крака, но не и за сметка на качеството! А като имаш дружина от 5-6 души, всяко готвене става бързо и обикновено много забавно.

За този празник бях решил да карам с класически подход. Пържоли от свински врат на жар. Печени картофи на жар. Риба на жар. Гъбки с кашкавал на фурна.

Пържолите на жар мариновам с горчица, сос Уорчестършир и подправка за скара. Това вече сигурно наизуст го знаете 🙂 Начуканите и подправени месца отлежават един час, след което ги мятам на скара на умерена жар. Tip: ако няма скара, спокойно става и върху алуминиево фолио, директно метнато на жарта. Просто капнете малко мазнина в него.

Картофите пека по много лесен начин – всеки бива увит плътно в парче фолио и метнат директно в камината. Няма нужда да ги завивате със жар, да копаете дупка и прочее. Просто гледайте да не са в огъня, а някъде наоколо. За 30тина минути са готови – проверяват се като се пробождат с нож. Ако влиза мазно – вадете ги, махате фолиото, режете картофа на 4, малко масълце, солчица, бучка сирене и готово.

Рибата… Много исках да взема саворин (познат и като океански лефер), за която риба ще пиша лятото по-обстойно. Обаче магазинът на Красно село нагло беше затворил точно на празника, макар да работеше два дни по-рано.

Затова се наложи да се примиря с ужасната океанска скумрия. Разполовена по дължина, добре осолена, полята със зехтин и подправена с розмарин (използвах готова подправка с основа розмарин, защото, както и очаквах, нямаше чист), оставя се поне два часа да поеме солта. Изпекох я в камината на гореща гнайсова плоча с капка опио на нея.

Гъбите приготвих по най-тривиален начин. В тава с маргарин, сол и пиперче, ударно печене за 15 минути на силна фурна, посипвам кашкавал и запичам. Идеално мезе и свършва за секунди; явно доста се хареса.

Отделно бяха предвидени няколко салатки. Млечна, от 9 изцедени млека и кило и нещо краставици, богата на чесън. Кисело зелце, от на Петьо зелето. Кисели краставички. Шопска, организирана от Владо. Към тях вървяха три вида домашни ракии, водка, бира, домашно червено винце, от което направих и греяно с дюли.

Както виждате, нищо необикновено. Но не мисля, че някой остана гладен или недоволен 🙂

За финал пускам публично списъка с покупките, за да видите как организирам кетъринга на подобни събития. Сега е почистен, но иначе го изпъстрям със забележки и оцветявания, които ми помагат да не забравя нещо и да знам кой, какво, кога и от къде трябва да купи. Друг голям плюс е, че лесно мога да предвидя разходите, както и да увелича количеството, ако повече хора искат да се включат в пазарлъка.

Тъй като нямам снимки на цялото това кулинарно празнуване, давам връзка към няколко фотоса от тайфата, празнувала на Троян.

Заек в гърне с балучка

Вече съм писал за подобна гозба, макар и тогава да я правих с пилешко, поради неналичие на ушати твари. Сега ще повторя с някои уточнения и снимка.

Преди две седмици приятел ми донесе един заек. Ама то заек-чудо просто! Голям, с доста мръвка, не мазен, крехък и не мирише (не е дивеч, а домашен). Решено беше да повторя рецептата от преди няколко години, след която беше написана одата за балучката.

Предварителните замервания (демек проби за набутване на гадта в глинения гювеч) показаха, че няма да влезе без нарязване. Така че го форматирах на 4 крайника, глава и тяло на две парчета. Отделно бях приготвил един килограм балучка, на която се маха най-горната ципа, но не се бели напълно. Реже се и “дъното” на всяко лукче – там, където е коренът. Важно е да се отбележи, че точно тия ципи дават характерен цвят и аромат на бульона и ястието.

В предното блогиране имаше въпрос – как се яде после? Ето как – вземаш лукчето с ръка за “опашката” (обратното на дъното), стисваш с два пръста и изсмукваш омекналото съдържание, като в ръката ти остава ципата.

По същия начин се яде и чесънът, който трябва да разделите на скилидки. Бях писал 3-5-7 глави преди, защото всичко зависи от личният ви вкус за чеснов лук.

За подправяне на заешкото използвам соев сос (или Уорчестършир, който аз предпочитам), червен пипер, кориандър, сол, зеленчуков бульон на кубчета, олио. Като заместител може и с някоя готова подправка за задушено или от сорта. Сместа от всичко това натривам по месото. Отделно слагам дафинов лист и пиперчета на зърна в гювеча.

И така, заешкото, балучката, чесънът и подправките влизат в гювеча в произволен ред. Не се притеснявайте да напънете малко цялата тая смес, така или иначе те ще слегне по време на готвене. Затапвам с фолио гювеча и поставям капакът. Пече се 3 часа на 200+ градуса, без да се отваря. Ето и завършеният вид на печеният заек в гърне с балучка.

Няколко random съвета:

Ако забелязахте – не писах нищо за поставяне на вода или друга течност. Лукът пуска предостатъчно, но спокойно можете да поставите 100-200 мл червено вино, ако чорбата ви влече.
Ако месото няма много мазнина, добавете повече олио, защото ще стане сухо. Намажете и страните на гърнето отвътре с олио. 4-6 супени лъжици олио не са много за цялата манджа.
Ако нямате заек – ползвайте пиле, примерно. Както съм писал, става също много добре.
Ако искате да съкратите времето за готвене, докато приготвяте балучката, загрейте фурната на 200+ градуса и оставете гърнето (празно, но намазано с олио) вътре за 10 минути. Сгорещената съдинка изисква повече внимание при пълнене, но пък ускорява поне с 30-45 минути целият процес.

БГСайт – самото оценяване

Малко follow-up. Събота минах през офиса да нацъкам сайтовете. Както вече писах, невъзможно е да се справи човек в разумни срокове, ако се спазва инструкцията за оценяване. Аз самият винаги съм предпочитал да не свърша една работа, вместо да я свърша с краката. И, честно казано, след наглият отговор на PWC, че едва ли не след като подпишеш измислената и лишена от детайли декларация, те вече притежават душата ти, бях решил да се откажа….

Обаче не по-малко наглото заяждане от колега-жури, за което писах по-горе, реших този път да изневеря на принципите си. В крайна сметка самата логика и организация на таз годишното оценяване е така направена, че подтиква към мърлявост. Защо ли? От една страна са описани пет критерия. Които, обаче, изобщо нямало нужда да се гледат. Защо ли са написани тогава? Може би защото PWC чарджва по кой знае колко стотици лева на час да пише без-смислени спецификации? От друга страна – бройката на сайтовете. Сметката я направих по-горе, сами виждате, че е непосилно за даденият срок. Тук една скоба – ЖороВар писал с молба да се удължи срокът за оценяване с пет дни. Отговорено му е по същия нагъл начин, в духа на “подписа, а сега ще правим с теб каквото намерим за добре!”. Що за хора работят в PWC?!

Извод – или се отказваш от журиране, или свършваш работата през куп (без грош), или си безработен и без социален живот (но имаш интернет).

Та ето как аз оцених сайтовете. Изработих си една проста системка и минах през всички 300 сайта за рекордно време. Използвах Firefox 2.0, WebDev Toolbar, лист хартия, молив. Workflow:

Отварям дадена катерогия със сайтове (20-30 сайта във повечето)
С бързо скролиране надолу, middle-click-вам на всеки сайт, което го зарежда в отделен tab
Започвам от първия и след разглеждане го затварям, като си драсвам на листа оценката (от 1 до 5)
Когато затворя и последния сайт, остава само един tab – БГСайт – където въвеждам оценките от листчето последователно

Самото разглеждане на всеки сайт се състои във:

Бърз общ поглед, 2-5 секунди – добра част от сайтовете получиха единица или двойка и бяха затворени още на тази стъпка. Сайтът трябва да създава впечатление точно за толкова време, както и да става ясно за какво се бори, какво предлага и т.н. За това време разбирам и дали визуално подхожда на темата.
Ако не отпадне след бързия поглед, Ctrl+Shift+S за махане на CSSа, 2-3 секунди, което ми показва дали правячите са в час или не. Съблюдаването на уеб стандартите показва наличие на техническа грамотност у продуцентите. Ако не мине тази стъпка, сайтът не получава повече от 3 точки. Ако са в час – Ctrl+Shift+U (View source) и скролване, 2-5 секунди, което ми показва освен че са в час, до колко добри са.
Цъкане на 3 последователни връзки, като избирам най-привличащите вниманието, което разкри в доста сайтове незавършеност, липса на съдържание или неяснота (примерно пише “продукти”, а те праща на някакво място, където има всичко, но не и продукти).
До тук съм прекарал 15-20 секунди на сайта. Затварям сайта и пиша оценката.

Общо инвестирано време – 8 часа.

Между другото, тоя подход се доближава до вижданията на секретарката на конкурса за оценяването. Когато изпратих писмото си с въпросите (за което писах по-горе), нейната реакция била в духа на “какво толкова трудно има, то за една секунда като го погледнеш сайта и ти става ясно”. Препоръчвам на уважаемите организатори догодина да поканят секретарката си в журито. И без това ме принизиха до нейното ниво.

Пиша това, за да покажа на всички че на компетентното и авторитетно жури не му беше дадена възможност да се прояви като такова. Първоначално бях малко ядосан, но сега ми става жал за тези добри хора, които организират BGSite и си мислят, че правят нещо. Правят вятър на язовеца, нищо повече. Бошлаф работа; както кръстих на Петьо фирмата ХПД (от Хунта, Петьо и Данчо), а и прилича на КПД – коефициент на полезно действие. Само че при тях няма полезно действие. Даже не знам да има каквото и да е действие. Затова и зад съкращението ХПД стои “Халтура, Педерастия и Далавери”. Идиалну, за нас читирмата. И за тоя кОнкурс.